Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
„Значи още съм на територията на зоопарка“.
Напред имаше затворена врата, пред която стоеше мъж с униформа и високи черни ботуши. Макар да изглеждаше няколко години по-възрастен от нея, той беше красив по един пакостлив начин — черта, която се подсили от топлата усмивка, с която ги посрещна — или по-точно, посрещна спътника ѝ.
— Гао, huanãyíng huí jiã, dìdu.
Гао прибра пистолета в кобура си и го прегърна.
— Xiè xie, Чан.
От искрената им прегръдка Мария предположи, че са братя, и чак после видя приликата помежду им. Докато двамата разговаряха полугласно, тя забеляза недоловимата разлика в поведението им, дължаща се не само на разликата в годините, но и вероятно на по-високия чин на Чан.
Накрая по-големият брат — Чан — почука на вратата, чу се приглушен отговор и той отвори. Влезе пръв, а Гао я бутна да го последва.
Мария си спомни предупреждението му, когато го попита къде я водят.
„При генерал-майор Лау. Да видим дали ще живеете“.
Очакваше да я разпитва някакъв строг китайски военен, но когато влезе, видя слаба жена с колосана зелена униформа. Гърдите ѝ бяха покрити с разноцветни ленти, а на пагоните ѝ имаше големи звезди. Ако се съдеше по сивата коса и бръчките по лицето ѝ, вероятно беше над петдесет.
Жената не беше сама.
На съседното канапе седяха двама по-възрастни мъже, които не бяха китайци. А от двете страни на широкия прозорец зад бюрото на генерала стояха двама въоръжени стражи.
По-възрастният от мъжете се изправи. На лицето му се изписа объркване и шок, докато нагласяше очилата си и я оглеждаше.
— Лена?
Мария беше свикнала с подобни обърквания и го поправи.
— Лена е моя сестра, близначки сме. Аз съм Мария.
— А, да, да — каза мъжът и се отпусна обратно на канапето, засрамен от грешката си.
Не беше необходимо да чуе британския му акцент, за да се сети, че това трябва да е професор Алекс Райтсън, геологът, открил пещерната система в Хърватия. Монк ѝ беше показал снимки на двамата отвлечени изследователи. Другият очевидно бе френският палеонтолог д-р Дейн Арно. Макар че бе с двайсет години по-млад от геолога, в момента изглеждаше също толкова изнемощял и стар.
Жената заобиколи бюрото.
— Доктор Крандъл, много се възхищавам на работата ви. Аз съм Дзяйин Лау, генерал-майор от Народната освободителна армия.
И ѝ протегна ръка. Мария я стисна — не искаше да е груба с жената, която щеше да реши участта ѝ.
Погледът на Дзяйин се премести към Гао и по-големия му брат и тя бързо каза нещо на мандарин и посочи вратата. Чан се опита да възрази и изглеждаше разтревожен, но тя го скастри и той излезе бързо, следван от Гао.
Щом видя раздразнението им, Мария почувства малко повече симпатия към домакинята.
Въпреки това реши да мине в настъпление. Изправи рамене и попита твърдо:
— Откъде знаете за работата ми?
Дзяйин ѝ махна да седне във фотьойла срещу канапето.
— Кой според вас финансираше проучването ви?
Не толкова поканата, колкото шокът накара Мария да се отпусне тежко в креслото.
— Ка… какво искате да кажете?
— Вашият защитник от Националната научна фондация, жената, която участваше в научния съвет на Белия дом и помогна на вас и сестра ви за финансирането на изследването ви…
— Ейми…
Дзяйин кимна.
— Да. На доктор Ву беше добре платено да улесни потока пари от Академията за военни науки в Пекин към вашия център за примати в Съединените щати. Жалко, че я изгубихме.
„Изгубили са я?“
Мария се опита да запази безстрастна физиономия, докато умът ѝ бясно работеше в опит да проумее всичко, което бе чула. Ако казаното беше истина, значи двете с Лена от самото начало бяха работили за китайците. Били са кукли, чиито конци са се дърпали от Ейми Ву.
„Как е възможно това?“
Мария смяташе Ейми за приятелка. А вместо това тя се бе оказала нещо като къртица. Мария задиша тежко, идеше ѝ да стисне главата си с ръце. Спомни си колко здраво ги гонеше Ейми, как ги караше да работят по-бързо, да оставят настрана първоначалните си опасения около създаването на горила хибрид, за да проверят теориите си.
Открай време идеята да използват човекоподобни маймуни в научно изследване не ѝ харесваше. Беше водила разгорещени спорове с Ейми по тази тема. Човекоподобните маймуни бяха интелигентни животни с богат емоционален и когнитивен живот. Показваха признаци, че се самоосъзнават, можеха да разберат индивидуалната си роля в миналото и бъдещето. Какво право имаха хората да ги затварят и измъчват в името на науката?