Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Лена последва Роланд през прага в сенките на малкия параклис. След трудното катерене очакваше да открие нещо внушително и величествено, но интериорът беше спартански. Единствената украса бе малък мраморен олтар в другия край и няколко разтекли се свещи под просто дървено разпятие. Помещението бе не по-голямо от двоен гараж с прозорци, гледащи към посоките на света.
Роланд се загледа към тавана и пресичащите се каменни арки.
— Строителната техника е същата като онази, която видяхме в параклиса в пещерите.
Беше прав и това я накара да се замисли. Ако параклисът в пещерата бе построен да приюти костите на мъжа неандерталец, дали тази постройка не беше някаква насока за направеното с останките на жената?
Роланд се огледа.
— Сестра Клара каза, че имало йероглифи.
Грей тръгна покрай стените на помещението, като прокарваше пръсти по стените под прозорците и се вглеждаше внимателно.
— Всички тухли са изписани. Редовете вървят на пояси по цялото помещение. Най-горният прилича на латински. Под него е на гръцки.
Лена отиде при него. Той клекна и продължи:
— Следващият пояс е на китайски… А най-долният е редица египетски йероглифи.
Роланд клекна до тях.
— Все едно ги е наредил по възраст. Назад във времето.
Лена прокара пръсти по най-долния пояс, впечатлена от способността на отец Кирхер да имитира древната писменост. Продължи покрай стените, като оглеждаше трите реда йероглифи ниско над пода.
Роланд я следваше.
— Един от най-големите издадени трудове на отец Кирхер е тритомният Oedipus Aegyptiacus. Пространен трактат върху Египет, йероглифите и древната мъдрост. Смесва гръцки митове, питагорейска математика, арабска астрология, библейски разкази и дори алхимия в опит да разбере универсалния източник на цялото познание.
— Като някаква голяма обща теория на разума — каза Лена.
Роланд кимна.
Лена внезапно почувства някакво родство с отдавна починалия свещеник. „Ние с Мария изучаваме същото, опитваме се да открием произхода на човешкия разум“.
Грей огледа йероглифите и попита:
— Можете ли да преведете нещо от това?
Роланд се намръщи.
— Най-вероятно са безсмислици. Отец Кирхер е смятал, че е открил начин да разчита йероглифи, но в крайна сметка се оказало, че се е заблуждавал.
— Тогава какво се надяваме да открием тук? — попита Лена.
Очевиден отговор нямаше и тримата се умълчаха.
След няколко минути тя беше готова да се признае за победена, но Грей посочи една част от стената.
— Вижте тук. На средния ред, двете антилопи. Обърнете внимание на тази отдясно, с изправените рога.
Потърка с палец, за да разкрие по-добре голямата колкото монета вдлъбнатина между рогата. Погледна спътниците си.
— Прилича на йероглифно представяне на символа на свети Евстатий. Рогата на елена с кръста.
— Като онова, което открихме в дневника на Кирхер — каза Лена. — Но какво означава?
Грей се обърна към нея и протегна ръка.
— Може ли ключа?
Лена го разбра, извади ключа от джоба си и му го подаде.
Грей доближи върха ключа до вдлъбнатината между рогата. Диаметърът беше същият.
— Обърни внимание, че върхът на ключа стърчи с около сантиметър, почти като перфоратор.
Роланд го погледна със съмнение.
— Мислиш си, че пасва?
Грей извади химикалка и я напъха във вдлъбнатината.
— Запълнена е с нещо рохкаво. — Разтри изпадналия пълнеж между пръстите си. — Прилича ми на фин пясък и може би восък.
— Опитай пак.
Грей нагласи върха на ключа и удари силно халката с длан. Ключът потъна с чегъртане до първия зъб. Грей го извади и издуха оронения пълнеж.
— Мисля, че се получи. Отдолу има жлеб. Изглежда, че е точно за зъба на ключа.
Измъкна ножа от канията в кубинката си и изчисти жлеба с върха му. После отново направи опит с ключа. Наложи се да бута и ръчка, но накрая ключът потъна изцяло, чак до дръжката с черепите.
„Тази ключалка определено няма да проработи след толкова векове“ — помисли си Лена.
— Давай — каза Роланд с блеснали от надежда очи. — Освен че е изучавал забравени езици, отец Кирхер е бил майстор инженер и е създал какви ли не устройства, от магнитни часовници до автомати с пружина. В музея си в Рим дори имал статуи, които говорели, като усилвали гласовете на хора в друга стая.
Грей стисна дръжката на ключа и я завъртя.
Лена затаи дъх.
Откъм стената отекна силно изщракване. После една голяма мраморна плоча в подножието на олтара хлътна, завъртя се на скрити панти и видяха рампа, водеща надолу. От отвора се вдигна прах.