Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— Четиристотин и един — каза Вирджиния, макар че не беше съвсем сигурна как ще се добере до покана. Обърна на четвъртата страница на вестника и прочете за резултата от делото за развод, което следеше с огромен интерес.
Въпреки грижливите приготовления оставаха едно-две препятствия, които трябваше да преодолее, преди да поеме към Новия свят. Бофи, който явно имаше връзки както сред висшето общество, така и сред по-долните класи, вече ѝ бе дал имената на изключен от лекарското съсловие доктор и на адвокат, който се бе явявал неведнъж пред Адвокатската комисия по етика. „Мелър Травъл“ ѝ организира полети до и от Батън Руж и ѝ направи резервация за три нощувки в хотел „Комънуелт“. За съжаление хотелът не бе в състояние да осигури апартамент на графиня Фенуик, тъй като всички бяха заети от гости на сватбата. Вирджиния не се оплакваше, тъй като нямаше намерение да попада в центъра на вниманието — е, само за няколко минути.
През следващия месец се подготвяше, проверяваше и репетираше всичко, което трябваше да направи през трите дни в Батън Руж. Окончателният ѝ план щеше да впечатли и генерал Айзенхауер, макар че на нея ѝ бе нужно да победи само Сайръс Д. Грант III. През седмицата преди да замине за Батън Руж Вирджиния посети магазина на „Мъдъркеър“ на Оксфорд Стрийт, където купи три костюма, които възнамеряваше да облече само веднъж. Плати в брой.
Лейди Вирджиния Фенуик беше взета от апартамента ѝ в Кадоган Гардънс и откарана до „Хийтроу“ с кола, уредена от „Мелър Травъл“. Когато се яви на гишето на Британските авиолинии, ѝ казаха, че полетът и до Ню Йорк закъснява с няколко минути, но ще има предостатъчно време да хване самолета за Батън Руж. Надяваше се да е така, защото трябваше да направи нещо, докато е на летище „Кенеди“.
На самолета за Ню Йорк се качи стройна елегантно облечена дама на средна възраст, докато с онзи за Батън Руж отпътува жена в напреднала бременност.
След пристигането си в столицата на Луизиана бременната жена взе такси до хотел „Комънуелт“. Когато слезе от задната седалка на жълтата кола, двама носачи се втурнаха да ѝ помогнат. Още докато се регистрираше разбра от разговорите, че хотелът е пълен с гости, очакващи с нетърпение специалния случай. Настаниха я в единична стая на третия етаж и тъй като тази вечер нямаше какво да прави, Вирджиния се просна изтощена на леглото и потъна в дълбок сън.
Когато се събуди в четири сутринта (десет сутринта в Кадоган Гардънс), си помисли за срещата, която имаше по-късно с някой си г-н Тренд, човека, който щеше да реши дали планът ѝ е реалистичен. Беше му се обадила седмица по-рано и ѝ се бяха обадили по-късно да потвърдят срещата със старшия партньор. Вирджиния се надяваше да има малко повече късмет с новия адвокат, отколкото със сър Едуард.
Поръча си ранна закуска в стаята и изчете сутрешния брой на „Стейт Таймс“. Сватбата на годината беше стигнала до първа страница, но тя не научи нищо повече от онова, което вече бе писано на няколко пъти през изминалия месец — освен че охраната при църквата и в семейното ранчо щяла да бъде нащрек. Шефът на местната полиция уверяваше репортера, че всеки, който се опита да нахълта по време на церемонията или на обяда, ще бъде изхвърлен и ще прекара нощта в градския затвор. На средната страница бяха поместени снимки на шаферките и копие на менюто — но дали Вирджиния щеше да види с очите си церемонията? След като прочете за втори път статията и си наля трета чаша кафе, взе да не я свърта на едно място. Беше едва 7:20 сутринта.
След закуска избра костюм, който с малко добавки я правеше да изглежда бременна в седмия месец. Излезе от хотела в 9:40 и взе такси до Лафайет Стрийт, където влезе в един монумент на стъклото и стоманата и след като направи справка с указателя на стената, взе асансьор до двайсет и първия стаж. Каза на рецепцията, че името ѝ е Фенуик и има среща с г-н Тренд. Южняшкият акцент на младата жена правеше английския ѝ почти неразбираем за Вирджиния, но тя бе спасена от глас, който прозвуча зад гърба ѝ.
— Добре дошли в Батън Руж, мадам. Мисля, че търсите мен.
Вирджиния се обърна и видя мъж, който очевидно смяташе карираното сако, джинсите и тънката вратовръзка за вдъхващи доверие. Идеше ѝ да обясни на г-н Тренд, че в Англия с „мадам“ се обръщат единствено към членовете на кралското семейство и суперинтендантите в полицията, но се сдържа. Ръкуваха се.
— Заповядайте в кабинета ми.
Вирджиния го последва покрай серия кабинети, които с всяка следваща крачка изглеждаха все по-големи и по-големи. Накрая Тренд отвори една врата в края на коридора и я въведе.