Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
Себ остави двигателя включен. Чакаше скрит зад един разнебитен стар камион. Не можеше да определи дали машината е захвърлена, или паркирана.
Няколко минути след единайсет пред „Бомбайски булки“ спря голям черен мерцедес и шофьорът отвори задната врата за мисис Гуман и дъщеря ѝ. Надира носеше джинси, тениска и обувки без токчета, както я бе посъветвал Себ. Нямаше значение как беше облечена, винаги изглеждаше зашеметяващо.
Един охранител влезе заедно с тях в булчинския магазин, а другият остана на предната седалка на колата. Себ беше приел, че след като докара пътниците си, шофьорът ще потегли и ще се върне по-късно. Колата обаче си остана паркирана в запазената зона и очевидно нямаше да помръдне от мястото си, докато пътниците не се върнат. Това бе първата грешка на Себ, Освен това си мислеше, че двамата охранители ще влязат с мисис Гуман в магазина. Втора грешка. Себ изгаси двигателя, за да не привлича внимание. Трета грешка. Запита се колко ли време ще мине преди Надира да се появи отново и дали ще е сама, или с охранител.
Няколко минути по-късно зърна в огледалото Рохит Сингх. Фотографът вървеше небрежно по улицата, метнал през рамо ремъка на фотоапарата, очевидно доволен, чс е закъснял в рамките на допустимото. Себ гледаше как изчезва в салона. Следващите двайсет минути се проточиха като цял час, през който Себ непрекъснато си поглеждаше часовника. Потеше се обилно. Трийсет минути. Нима Надира бе изгубила смелост? Четирийсет минути. Или беше размислила? Петдесет минути. Още малко и щяха да изпуснат самолета. И изведнъж, най-неочаквано, тя се появи — изтича сама на тротоара. Спря за момент и се огледа тревожно.
Себ запали и форсира двигателя, но още беше до камиона, когато вторият охранител слезе от мерцедеса и тръгна към дъщерята на шефа си. Шофьорът тъкмо отваряше задната врата, когато Себ спря до колата. Замаха трескаво на Надира, която изтича на улицата, скочи на задната седалка и се вкопчи в него. Охранителят реагира незабавно и се втурна към тях. Себ се мъчеше да набере скорост, когато мъжът се хвърли към него и го накара да завие рязко, като пътничката му едва не излетя. Охранителят се размина на косъм с минаващо такси и се просна по очи на улицата.
Себ бързо се съвзе и изкара мотора на централното платно. Надира продължаваше да се държи здраво за него. Охранителят скочи и ги подгони, но надпреварата беше неравна. След като видя в коя посока зави моторът в края на улицата — четвъртата грешка на Себ, — охранителят незабавно смени посоката и се втурна в магазина.
— Къде е телефонът? — изкрещя мисис Гуман на вцепенената служителка, щом чу новината. Преди тя да успее да отговори, управителката, която бе чула врявата, се появи и отведе мисис Гуман в кабинета си. Затвори вратата и остави клиентката си да набере номер, на който рядко звънеше.
— „Гуман Ентърпрайзис“ — каза глас след няколко позвънявания.
— Обажда се мисис Гуман. Свържете ме незабавно със съпруга ми.
— Той е на заседание на борда, мисис Гуман…
— Прекъснете го. Спешно е. — Секретарката се поколеба. — Незабавно, разбрахте ли?
— Кой се обажда? — остро попита следващият глас.
— Зафар. Имаме проблем. Надира избяга с Клифтън.
— Как е възможно?
— Чакаше я с мотор при магазина. Знам само, че са завили наляво в края на улицата.
— Значи са тръгнали към летището. Кажи на шофьора да закара двамата охранители на международния терминал и да чакат нарежданията ми. — Той тресна слушалката и бързо излезе, като остави дванайсетимата слисани директори на заседателната маса. — Разбери кога излита следващият самолет до Лондон — извика на секретарката си, докато пресичаше кабинета. — И по-бързо!
Секретарката вдигна телефона и се обади в летището. След секунди натисна копчето на интеркома, за да се свърже с шефа си.
— Има два полета на „Еър Индия". Единият е след четирийсет минути, в 12:50, така че не бихте могли да стигнете навреме до летището, а другият…
— … но човек с мотор би могъл — каза Гуман, без да дава повече обяснения. — Свържи ме с дежурния диспечер на летището.
Гуман крачеше напред-назад в кабинета в очакване да го свържат. Грабна слушалката веднага щом телефонът иззвъня.
— Обажда се Пател от счетоводството, сър. Поискахте да…
— Не сега — каза Гуман. Тресна слушалката и тъкмо се канеше да попита секретарката си защо се бави толкова, когато телефонът иззвъня отново.
— Кой е? — остро попита той, след като вдигна.
— Казвам се Тарик Шах, мистър Гуман. Старши диспечер на летище „Сантакруз“. С какво мога…