Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
Сайръс се обърна и заговори възбудено с човека от охраната, който стоеше зад главната маса. Широкоплещестият гигант кимна и даде знак на двама свои колеги. Вирджиния внезапно осъзна, че няма стратегия за измъкване. Когато оркестърът засвири, Нейтън Грант стана галантно и се канеше да покани Кати на първия танц, но откри, че тя вече си проправя чевръсто път между масите към изхода.
Когато стигна другия край на помещението, Вирджиния погледна назад и видя, че един от охранителите сочи към нея. Щом излезе от залата, ходенето ѝ премина в тичане. Тя се понесе през коридора и изхвърча през вратата на терасата със скорост, която никоя бременна не би успяла да развие.
— Мога ли да ви помогна, мадам? — разтревожено попита млад мъж, стоящ при входната врата.
— Мисля, че бебето идва — каза Вирджиния и се хвала за корема.
— Елате, мадам. — Той изтича по стълбите пред нея и бързо отвори задната врата на една лимузина. Вирджиния се качи и се стовари на седалката точно докато двамата охранители излязоха тичешком на терасата.
— В медицинския център "Света Богородица“, и настъпете педала! — каза младият мъж на шофьора.
Докато колата набираше скорост по алеята, Вирджиния се обърна и видя как двамата охранители тичат след нея. Помаха им като някаква кралска особа — вече бе сигурна, че Сайръс Д. Грант III знае, че тя е тук.
— Явно сте направили страхотно впечатление — каза Тренд още преди Вирджиния да седне. — Защото като се обадих на адвоката на Сайръс Грант сутринта, той не изглеждаше изненадан да ме чуе. Разбрахме се да се срещнем в кабинета му утре в десет.
— Но аз летя за Лондон днес следобед.
— Което е екстра, защото толкова важен случай няма да се уреди прибързано. Не забравяйте, че Сайръс е на меден месец, а ние не искаме да му го проваляме, нали? Макар да имам чувството, че ще се обажда на адвокатите си от време на време.
— И какво се очаква от мен?
— Върнете се у дома, пригответе се да родите детето си и чакайте вести от мен. И едно предупреждение, Джини. Те със сигурност ще намерят в Лондон детектив, който да ви държи под око.
— Какво ви кара да мислите така?
— Аз самият бих постъпил точно така.
В 16:40 Вирджиния отлетя от Батън Руж за Ню Йорк. Самолетът кацна на летище „Кенеди“ малко след десет вечерта.
Стигна до изход 42 и реши да вземе новия брой „Вог“, но когато видя двата бестселъра на витрината на "Барнс и Нобъл“, подмина книжарницата. Не ѝ се наложи да чака дълго преди пътниците да бъдат поканени да се качат на самолета за Лондон.
На „Хийтроу“ я очакваше шофьор, осигурен от "Мелър Травъл“, който я откара до извънградския дом на Бофи Бриджуотър — Хедли Хол в Хампшър. Бофи я посрещна, когато тя слезе от колата.
— Успя ли, скъпа?
— Още не знам. Но в едно съм сигурна — щом се върна в Лондон, ще раждам.
24
На следващия ден Бък Тренд се обади на Вирджиния да ѝ каже, че двама детективи от агенция „Пинкертън“ пътуват за Англия, за да следят всеки неин ход и да докладват на адвокатите на Грант. Една грешка, предупреди я той, и няма да има никакво споразумение. Възможно ли беше Тренд да подозира, че не е бременна?
Ако искаше да убеди детективите, че всеки момент ще роди, Вирджиния се нуждаеше от помощта на хитроумен, находчив и безскрупулен човек — иначе казано някой, който гледа на баламосването на детективи и заобикалянето на закона като на част от ежедневието си. Познаваше само един, който отговаряше на това изискване, и макар да го презираше, нямаше много избор, ако искаше следващите осем седмици да минат според плана.
Много добре знаеше, че той ще очаква нещо в замяна, и това не бяха пари, защото вече имаше предостатъчно. Имаше обаче едно нещо, с което Дезмънд Мелър не разполагаше, а го желаеше отчаяно — признание. След като разпозна ахилесовата му пета, на Вирджиния ѝ трябваше само да го убеди, че като дъщеря на граф Фенуик и далечна племенница на кралицата майка тя е ключът за тази врата и може да изпълни амбицията му да бъде потупан по рамото от Нейно величество и да чуе думите „Изправете се, сър Дезмънд“.
„Операция Рождество“ се провеждаше като военна кампания и фактът, че Дезмънд Мелър така и не стигна по-високо от сержант в наемническия корпус и нито веднъж не видя врага, я правеше още по-забележителна. Вирджиния говореше с него два пъти дневно, макар че така и не се видяха лично, след като той потвърди, че двамата детективи са пристигнали в Лондон и наблюдават денонощно апартамента ѝ.