Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Какво? - прекъсна го Томаш и се закова насред стълбището като парализиран. - Повторете онова, което казахте!
Изненадани от реакцията на историка, двамата полицаи впериха поглед в него.
- Казах, че тя попита що за звяр ще...
- Не. Преди това. Какво казахте преди това?
- Преди кое? - учуди се неразбиращо българинът.
- Казахте, че убиецът е извикал.
- А, да. Имаме свидетел, красавицата от будката за вестници. Тя твърди, че убиецът извикал от мъка, сякаш страдал за смъртта на професор Вартоломеев. Странно, нали?
Томаш хвърли поглед към Валентина, която току-що бе разбрала реакцията на португалеца.
- Помните ли показанията на свидетеля от Дъблин?
- Прав сте! - възкликна тя. - Пияницата разказа същото нещо. В Дъблин убиецът също извикал, сякаш оплаквал смъртта на професор Шварц. - Тя се поколеба. - Какво ли означава това?
Историкът се замисли. Погледът му беше сведен надолу, залепен за дървеното стъпало, но през ума му прелитаха страници и страници от хиляди исторически книги, които беше прочел през годините.
- Сикариите!66 - възкликна внезапно той. - Това са сикариите!
Италианката го изгледа с недоумение.
- Си... кои? Какво говорите, по дяволите?
Томаш кимна с глава към документите, съдържащи списък с посетените места от първите две жертви, които тя държеше в ръцете си.
- Знам какво свързва нашите три жертви.
- Така ли? Какво?
Португалецът погледна към входната врата, сякаш нямаше никакво време за губене.
- Йерусалим.
XXIX
СЛЪНЦЕТО НАПИЧАШЕ ГОРНАТА ЧАСТ НА СТЕНАТА, но сянката, която прорязваше огромните каменни блокове, предпазваше вярващите от непоносимата жега. След като намести талита67 върху главата и раменете си, увери се, че тфилинът68 е добре пристегнат на челото и цицит69 са правилно вързани в краищата, както се изискваше в Тора, Сикариус постави ръка върху навития пергамент.
Пристъпи напред, опря челото си о студения камък, разгъна пергамента и започна да шепти свещените думи от псалма.
- Към Тебе, Господи, въздигам душата си! - припяваше текста, отпечатан на пергамента. - Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми, да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе...
Звън на мобилен телефон, който се разнесе неочаквано от джоба му, привлече към Сикариус смутените погледи на вярващите, които се молеха наоколо. Засрамен, той бързо пъхна ръка в джоба си, намери пипнешком бутона с червената слушалка и го натисна, изключвайки апарата. Отново се възцари спокойствие.
- ...да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе... - изрече той, продължавайки да чете свещените думи. - ...Да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.
Сикариус тихо мълвеше псалмите пред великата каменна стена в продължение на половин час. Гърбът му се поклащаше ритмично, пръстите му развиваха пергамента. След това отново бръкна в джоба си, намери бележките със стиховете от Песен на песните, които беше приготвил, и ги напъха в малките пролуки между гигантските каменни блокове.
След като приключи, се оттегли почтително и отиде да приготви нещата си, за да напусне мястото. Когато пресече огромния площад, включи телефона си, намери обаждането, което го беше прекъснало, и набра номера.
- Простете, че не отговорих, Учителю - извини се той. - Молех се при а-Котел а-Маарави70.
- О, моля за извинение. Не знаех, че си отишъл да се молиш при Стената на плача. Има ли много хора?
Сикариус се огледа.
- Обичайното. - Устните му потрепнаха. - За това ли ми се обаждате?
- Добре знаеш, че не. Исках само да ти кажа, че до мен достигнаха някои слухове...
- Какви слухове?
- Ще ти кажа - отвърна загадъчно Учителят. - Трябва да се уверя, че си готов за още една операция.
Сърцето на Сикариус подскочи.
- Разбира се, Учителю. В коя страна искате да отида?
- Няма да се наложи да пътуваш - отговори той. - Операцията ще се проведе в Йерусалим.
- Тук? - учуди се воинът. - Кога?
Учителят замълча, преди да отговори.
- Скоро. Бъди готов.
XXX
ОБСТАНОВКАТА В БАРА НА ХОТЕЛ AMERICAN COLONY наподобяваше мрачна и неприветлива странноприемница. Томаш имаше чувството, че се намират в подземията на мрачна средновековна крепост - подходящо място за среща с генералния инспектор на израелската полиция.
- Shalom! - поздрави ги мъжът малко след като двамата новодошли прекрачиха прага на бара. - Казвам се Арналд Гросман и съм от отдел „Убийства“ на израелската полиция. Може да ме наричате Арни. Добре дошли в Йерусалим!