Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Домакинът им беше висок и добре сложен шейсетгодишен мъж, със светли очи и прошарена коса, която очевидно е била руса в младостта му. Той предложи уиски на Томаш и мартини на Валентина и започна да говори за безкрайните проблеми на сигурността в страната му.
След няколко минути любезен разговор инспекторката от Криминалната полиция реши, че е време да преминат към въпроса, който ги беше довел тук.
- Убедени сме, че ключът към разкриването на серия престъпления, извършени преди три дни в Европа, е в Израел - започна тя. - В рамките на двадесет и четири часа в три различни страни бяха убити трима учени. Имаме причини да смятаме, че ключът към разрешаването на случаите е тук.
Гросман притвори очи като играч на покер, който преценява съперниците си.
- Запознат съм със случилото се - обяви той. - Прочетох докладите на Интерпол и материалите, придружаващи вашата молба, която ни събра тук. Но не разбирам добре причините, които ви карат да мислите, че ще разрешите случаите именно в Израел.
- Трите жертви са посетили Йерусалим по едно и също време - обясни Валентина. - Професор Патрисия Ескалона, уважаван учен палеограф, преди три месеца е била тук на конференция за ръкописите от Мъртво море. Професор Александър Шварц пристигнал в Йерусалим по същото време, за да се запознае с протохристиянски находки, които се пазят в Департамента за древни ценности, и да подготви статия за списание Biblical Archaeology Review. На същата дата професор Петър Вартоломеев изнесъл беседа в научния институт „Вайсман“.
Израелският полицай наблюдаваше двамата си събеседници с изпитателен поглед.
- Всичко това ми е известно - каза делово той. - Но не съм вчерашен, скъпи ми приятели. Премълчавате нещо.
- Защо мислите така?
Арни Гросман въздъхна дълбоко, сякаш се запасяваше с търпение.
- Фактът, че трите жертви са били по едно и също време в Израел, несъмнено представлява интересна следа - призна той. - Но не ви дава нищо сигурно. Това е само следа, въпрос на обстоятелства.
Наведе се напред и впери изпитателен поглед в италианката.
- Обзалагам се, че има нещо повече, което ви е убедило, че ключът към разкриването на тези убийства се намира тук.
Валентина придоби ангелски невинно изражение.
- Не знам за какво говорите. Ние просто следваме доказателствата. Трите жертви са били в Израел по едно и също време. Става въпрос за смущаващо съвпадение, което трябва да бъде проверено. Искаме да знаем дали са се срещнали и къде. Нищо повече.
Едрият израелски полицай поклати глава.
- Лошо. Не се разбираме - каза той тихо с леко заплашителен тон. - Щом искате нашата помощ, трябва да играете честно. - Почука с показалец по масичката между тях. - Или ще ми кажете всичко, което знаете, при това в детайли, или ще ви оставя сами да си провеждате разследването. - Кръстоса ръце на гърдите си като човек, който чака нещо. - Избирайте.
Валентина срещна погледа на Томаш. Историкът сви рамене; не знаеше каква е целта на тези игрички между полицаи, нито искаше да знае. Тя бе професионалистът, тя бе наясно кое може да разкрие на колегите си полицаи и кое не, следователно тя трябваше да реши.
Инспекторката от Криминалната полиция разбра посланието. Пое дълбоко дъх и се взря в израелския си колега.
- Добре - отстъпи тя. - Наистина има още едно нещо, което предизвика у нас твърдото убеждение, че решението на загадката се намира тук, в Израел.
Гросман извади бележник и химикалка и се приготви да записва.
- Целият съм слух.
- Гърлата и на трите жертви са били прерязани.
- Забелязах. Това означава, че сме изправени пред ритуални убийства.
- Точно така. Освен това имаме свидетели на второто и на третото престъпление. И двамата твърдят, че в мига, в който убиецът приключил с жертвите, чули горестен вик, сякаш оплаквал мъртвите.
Тези думи накараха полицая да прекъсне записките. Изненадан и заинтригуван, той вдигна поглед от бележника.
- Оплаквал убитите?
- Точно така. Този факт привлече вниманието на професор Нороня, когото помолих за съдействие по случая. - Валентина погледна Томаш, сякаш го подканяше да продължи разказа.
- Всъщност двамата свидетели ме подсетиха за нещо, на което попаднах, когато изучавах периода между смъртта на Исус, около 30 година, и унищожаването на Йерусалимския храм от римляните през 70 година. Както сам отбелязахте - посочи той Гросман, който отново си записваше, - убийствата чрез прерязване на гърлото обикновено са резултат от ритуални практики. Инспектор Феро вече ми беше разказала за това през нощта на първото убийство във Ватикана. Всъщност думите ѝ бяха: „жертвата е заклана като агне“. Но тогава не обърнах голямо внимание на това; стори ми се, че няма отношение към случая. Когато разбрах, че престъпникът крещи от мъка след всяка екзекуция, ми просветна.