Град на стълби [City of Stairs - bg]

— Знам много за историята на Континента, едва ли има друг човек на света, който да е чел повече от мен за това — казва Шара. — Единственият, който знаеше повече, беше Ефрем Пангуи. Него вече го няма, разбира се. Което означава, че оставам само аз.

— Накъде биеш? — пита Малагеш.

— Чела съм за случаи на спонтанно самозапалване тук, на Континента. Не се е случвало от десетилетия, но преди, много отдавна, се е случвало от време на време. Причината за тези спонтанни самозапалвания не е била тайна за никого тук — по онова време — те били резултат от Божествено обладаване.

— От какво? — пита Малагеш.

— Божествено обладаване. Божествено създание можело да влее интелигентността си в смъртен и така да комуникира с него директно, на практика да го използва като марионетка. Това била често срещана практика сред по-нисшите божествени създания — призраци и духове от различен вид.

— Които каджът избил до крак по време на Голямата чистка — казва Малагеш. — Нали?

— Вероятно. Но основните Божества не можели да обладаят смъртен в същата степен. Съзнанията им са твърде големи, твърде могъщи, твърде плътни. Смъртното тяло не може да ги понесе. Представи си го като духовно триене, което води до запалване.

Малагеш дълго мълчи.

— И… казваш, че според теб се е случило нещо такова?

— Сигурна съм.

— Защо?

— Защото… — тя си поема дъх, — защото онова, което облада момчето, говори и на мен. Ти си ни видяла просто да стоим неподвижно. Но за мен… нещо ме отнесе някъде. Останах там известно време. То ме притегли. Искаше да ме види. И искаше да го пусна от… онова място, каквото и да беше то.

— Говорило ти е?

— Да.

Малагеш преглъща.

— Напълно ли си… сигурна?

— Да.

— И няма шанс да е страничен ефект от опиата, който даде на момчето? Може да е проникнал през кожата ти или нещо такова?

— Сигурна съм, че опиатът е помогнал, но не както си го представяш ти. Вече споменах, че философският камък често е бил използван за общуване с Божествата. Има текстове, които го описват като един вид смазка. Изглежда, неволно съм отворила онова момче за… обладаването, откъдето и да е дошло то.

— Откъдето и да е дошло — повтаря Малагеш като ехо.

— Да.

— Но… защо ми се струва, че ти знаеш какво точно е обладало момчето?

— Да. Знам.

— Защото ако си права, то единственото нещо, което е… карало хората да избухват в пламъци…

— Да. Основно Божество.

— И… щом твърдиш, че някой е поел контрол над момчето и в резултат то е избухнало в пламъци, това би трябвало да означава, че…

— Да — казва Шара. — Би трябвало да означава, че поне един от боговете е оцелял.