Глад
- Автор: Katsu Alma
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Глад». Краткое содержание книги:
Нападателят му може би осъзна, че е разпознат, а може би просто се отказа. Но се отдръпна назад, като се олюляваше, и с несигурни крачки се отдалечи през бурята.
Изтощен, Стентън се свлече на колене, но в този миг поредният порив на вятъра го блъсна настрани и той се подпря с ръка, която се удари в нещо твърдо, заровено в пясъка. Беше револвер, не по-голям от дланта му — твърде малко оръжие за човек, едър като Кесибърг. Стентън с усилие се изправи на крака и успя да си проправи път обратно до вътрешността на фургона, като се ориентираше с ръка по главите на впрегатните си животни.
Когато влезе вътре, Стентън запали фенер. Първо зареди пушката си, в случай че Кесибърг реши да се върне, и едва тогава разгледа револвера. Беше с уникална седефена дръжка, така че го разпозна веднага. Сигурно в цялата страна на запад от река Мисисипи нямаше друг такъв.
Не можеше да повярва на очите си; прониза го остро разочарование. Беше револверът на Тамсен Донър.
На сутринта Стентън се качи на коня си и пое напред по кервана, докато стигна до Джеймс Рийд. Рийд изглеждаше така, все едно не беше спал. По дрехите му беше полепнала сол, а светлата му ирландска кожа бе толкова зачервена, че изглеждаше като изгорял.
Рийд му кимна за поздрав, като го огледа от глава до пети.
— Явно си излязъл невредим от бурята.
— На косъм — отвърна Стентън, като се постара гласът му да не го издаде. — Снощи някой се опита да ме убие.
Той заведе Рийд до фургона си и му показа дупката, оставена от куршума.
Рийд приклекна, за да я разгледа както трябва.
— Видя ли кой беше?
Стентън се поколеба. Не виждаше причина да разкрива участието на Тамсен и Кесибърг. Беше по-добре да запази подробностите в тайна, докато се ориентира каква беше целта на техния план.
— Не. Беше прекалено тъмно.
— Значи вече е толкова зле, че се опитваме да се избием помежду си?
Рийд свали шапката си и приглади косата си, подгизнала от пот. Стентън си спомняше как изглеждаше Рийд, когато потеглиха — като началник от големия град, на когото все още му се занимаваше да колосва яките на ризите си и да лъска обувките си.
— Какво ще правиш? — попита Рийд.
— Бих искал да се предложа за доброволец, за да препусна напред по пътя на кервана. До ранчото на Джонсън. Повечето семейства не са добре с храната. Провизиите на някои са към края си. А онези, които са добре, отказват да ги споделят с останалите, които имат нужда от помощ.
Рийд присви очи, за да погледне фургоните в началото на кервана, далеч напред по равнината. Изглеждаха миниатюрни като бръмбари.
— Веднъж да излезем от пустинята, можем да спрем за ден или два и да заколим няколко глави добитък, за да изсушим месото. Това би трябвало да ни стигне за известно време.
— Никой, който все още има добитък, няма да се раздели с него — нито от добро сърце, нито за пари — изтъкна Стентън. — Много от животните умряха по време на прехода или избягаха. А и онези, които ги грози гладна смърт, са хората, които поначало нямаха почти нищо — семейство Еди, семейство Маккъчън, Уолфингър и Кесибърг. Не забравяй и за мъжете, които пътуват сами. Единаците, въоръжени с пушки. Скоро ще стане опасно.
Рийд кимна и отново хвърли поглед на дупката в покривалото на фургона на Стентън.
— Явно вече е станало — отвърна той и въздъхна. — Предполагам, човекът, който е стрелял по теб, ще има време да охлади страстите си.
Или това, или Стентън щеше да рискува да се изолира още повече.
Но поне засега си оставаше по-безопасно от другото, което можеше да направи. Трябваше да се махне оттук.
— Значи се разбрахме, нали?
Рийд кимна.
Стентън не за пръв път се запита къде ли беше Брайънт сега и се постара да не мисли за най-лошото, което следваше от липсата на обещаните му писма. Ако имаше късмет, Брайънт вече доближаваше Йерба Буена и се радваше на легендарното калифорнийско слънце.
— Искам да взема още един човек с мен — добави той, без да бърза.
Не откъсваше очи от лицето на Рийд, за да прецени реакцията му. Не очакваше да открие много кандидати, нетърпеливи да се заемат с тази работа. Между мястото, където бяха спрели, и ранчото на Джонсън имаше много неща, от които да загине човек.
— Уил Маккъчън — отвърна Рийд. — Мисля, че той е най-подходящият, който да те придружи.
Стентън кимна в знак на разбиране: всичко, което притежаваха семейство Маккъчън, беше завързано на гърба на единственото муле на семейството.