Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Какво е направил? Нападна ли ви?
— Не, нищо подобно. Просто му беше ужасно забавно да ни води за носа и да ни обижда. Което съвсем не означава, че е безобиден. Исках само да те предупредя да не му се доверяваш.
Усмихнах се.
— Това ли е всичко? Край на съобщението?
— Засега да — отговори Файона, свали пръста си и образът й помътня.
Преместих погледа си върху Мандор, тъй като исках да обясня, че съм вградил в моя компютър цял куп защитни устройства, така че никой да не може да ровичка из него. Но преди всичко исках да му разкажа за срещата си с Джърт. Но точно тогава контактът ни бе прекъснат и аз усетих нечие друго присъствие.
Обзе ме любопитство. И преди се бях чудил какво ли би станало, ако някой се опита да се свърже чрез Картите с друг човек, който в този момент вече поддържа един контакт. Дали двата импулса биха се обединили? Или пък някой ще почувства нещо като предупредителен сигнал? А може би първият контакт ще бъде прекратен за известно време? Мислех, че едва ли ще открия някога как точно стоят нещата, но просто ми беше интересно. Както и да е…
— Мерлин, друже. Аз съм о’кей.
— Люк!
Мандор и Файона съвсем се бяха изгубили.
— Настина се оправих, Мърл.
— Сигурен ли си?
— Още щом се разделихме, се почувствах значително по-добре. На тази Сянка вече изминаха няколко дни.
Люк носеше тъмни слънчеви очила и зелен бански. Беше седнал на ръба на басейн, под благодатната сянка на огромен чадър. До него се забелязваха остатъците от солиден обяд. Една дама със сини монокини се гмурна в басейна и излезе извън полезрението ми.
— Радвам се да го чуя и…
— Какво ми имаше всъщност? Спомням си, че ти спомена за някаква дрога, която са ми натикали в устата, докато съм бил пленен във Владението. Така ли е станало наистина?
— Никак не е изключено.
— Така е то, когато човек премине предимно на вода — каза Люк замислено. — Добре. Кажи сега какво стана, докато бях вън от играта.
Винаги ми е било трудно да преценя какво точно да му кажа.
— Предпочитам да чуя първо теб.
— А, така ли?
— Да.
— Ами, аз доста мислих… — започна Люк, — и реших да се откажа. Честта ми е удовлетворена. Няма никакъв смисъл да се опитвам да си отмъстя и на останалите. Но нямам никакво намерение да оставя Рандъм да прецени доколко съм виновен. Твой ред е. Все още ли съм в топлистата на враговете на Амбър? Да си пазя ли гърба?
— Засега никой не е казал нищо определено по въпроса. Но Рандъм е извън града, а аз се прибрах съвсем наскоро. Все още не съм имал възможността да поговоря с останалите и да разбера какво е отношението им към теб.
Люк свали очилата си и ме огледа внимателно.
— Това, че Рандъм е извън града…
— Спокойно, не е тръгнал да те търси — казах аз. — Той е в Каш…
Проклетата сричка ми се изплъзна, преди да успея да спра.
— Кашфа?
— Така ми казаха.
— Какво става там, дявол да го вземе? Амбър никога не е проявявал интерес към това кралство.
— Ами… убийство, ето какво — обясних аз. — В Кашфа, искам да кажа. Там стават някакви бъркотии.
— Ха! — възкликна Люк. — Крайно време беше онова копеле да захапе дървото. Чудесно! Но… Хей! Какво общо има Амбър с това?
— Не знам.
Той се изхили.
— Риторичен въпрос, а? И сам разбирам какво става. Трябва да призная, че Рандъм си го бива. Виж, нали ще ми кажеш кого е сложил на трона, още щом разбереш? Ще ми се да знам как вървят нещата в родното ми градче.
— Дадено — казах аз, опитвайки се да преценя дали става въпрос за поверителна информация. Това и без друго щеше да стане публично достояние, при това съвсем скоро.
— Нещо друго? Какво стана с оная персона, дето се представяше за Винта Бейл?
— Изчезна — отговорих. — В неизвестна за мен посока.
— Странно — каза замислено Люк. — Едва ли ще е за дълго. Сигурен съм, че тя навремето беше и Гейл. Моля те, обади ми се, щом се появи отново.
— Добре. Да не си се затъжил за нея?