Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
— Не бой се, Лео. Ще си я върнем. Междувременно ги подлъгвай, доколкото можеш, и ако успееш, уведомявай ме колко си им казал.
— Непременно.
След кратко мълчание Ецио каза:
— Има и друго.
— Да?
— Изгубих оръжията от Кодекса, които ми изработи навремето.
— Разбирам.
— Освен Скритото острие. Останах обаче без пистолета, отровното острие, двойното острие и тайния щит.
— Хмм… — проточи Леонардо. После се усмихна. — Е, може би ще успея да ги изработя наново.
— Наистина ли? — удивено възкликна Ецио.
— Чертежите, които ми даде, са още във Флоренция, скрити добре при старите ми помощници Аниоло и Иноченто. Борджия никога няма да сложи ръка върху тях. Ако завземат Флоренция — Боже опази! — или ако французите ги изпреварят, Аниоло ще ги унищожи, но дори те с Иноченто — не че не им се доверявам напълно — не биха могли да ги изработят без мен. Ала аз… аз никога не забравям моделите. Но… — Той се поколеба смутено. — Трябва да ми платиш за материалите. Предварително.
— Нима? — изуми се Ецио. — Не ти ли плаща Ватиканът?
Леонардо се окашля.
— Много… много малко. Май си мислят, че пощаденият ми живот е достатъчна отплата. Аз, понеже не съм глупак, знам, че прекаля ли с претенциите, ще ме убият като псе.
— Да — съгласи се Ецио. — Биха предпочели да си мъртъв, отколкото да работиш за другиго.
— Споделям мнението ти — каза Леонардо. — И няма къде да избягам. Не че искам. Искам да видя Борджиите сразени. Поне дотолкова съм готов да се ангажирам с политика. Но любимият ми Милано е в ръцете на французите — проточи замислено той. — Може би… по-късно, когато всичко приключи… ще си опитам късмета във Франция. Казват, че е много цивилизована държава.
Време беше да го върне към реалността. Ецио отвори обкован с желязо сандък и извади кожена кесия, издута от дукати. Подаде я на Леонардо.
— Аванс за оръжията от Кодекса — обясни отривисто. — Кога ще са готови?
Леонардо се замисли.
— Няма да е толкова лесно като предишния път — каза той. — Трябва да работя тайно и сам, понеже не се доверявам напълно на тукашните си помощници. — След кратко мълчание продължи: — Ще се свържа пак с теб. Възможно най-скоро, обещавам. — Претегли на ръка тежката кесия. — И кой знае, за толкова много пари може би ще успея да добавя някое ново оръжие — мое изобретение този път, разбира се, но ефикасно, както ще откриеш.
— Каквото сториш за нас, ще спечели безкрайната ми признателност и закрилата ми, където и да се намираш — отвърна Ецио. Отбеляза си наум да изпрати неколцина от новите си и вече обучени доброволци да наглеждат Леонардо и да му докладват редовно. — Как ще поддържаме връзка?
— Обмислил съм го — отговори Леонардо.
Извади парче креда и нарисува върху масата пред тях дясна ръка на мъж със сочещ показалец.
— Красива е — каза Ецио.
— Благодаря. Скица на част от картина, която мисля да нарисувам. На свети Йоан Кръстител. Ако ми остане време. Отиди и седни накъдето сочи.
Ецио се подчини.
— Това е — заключи Леонардо. — Кажи на хората си да се оглеждат. Нареди им да ти съобщят, ако забележат такава ръка — всеки друг ще я вземе просто за драсканица. После следвай посоката. Така ще си уговаряме срещи.
— Чудесно!
— Не се безпокой, ще се погрижа да те предупреждават отрано. В случай че възнамеряваш да отпътуваш нанякъде.
— Благодаря.
Леонардо стана.
— Трябва да вървя. Да не усетят, че ме няма. Но първо…
— Какво?
Леонардо се усмихна широко и разклати кесията.
— Първо отивам да пазарувам.
28
Ецио излезе от скривалището скоро след Леонардо — да продължи да събира доброволци, но и да си намери занимание. Ръцете го сърбяха да докосне новите оръжия от Кодекса.
Когато по-късно през деня се върна за уречената среща, откри, че Макиавели го е изпреварил. Катерина беше при него, седнала на стол, с покрити с вълнено одеяло крака. Както винаги, Макиавели пропусна церемониите.
— Къде беше? — попита той.
Ецио не хареса тона му.
— Всички си имаме тайни — отвърна с равен глас. — А може ли да се поинтересувам с какво се занимаваше ти?
Макиавели се усмихна.
— Усъвършенствах пернатата ни куриерска служба. Сега можем да изпращаме по гълъбите указания на доброволците ни из града.