Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
— Нима имам избор?
Той тръгна към лоста. По пътя забеляза открехнат капак над квадратен отвор. Съдейки по миризмата, долу сигурно съхраняваха жито. Ецио надникна и различи множество чували и кутии, явно пълни с барут.
— Побързай! — обади се Катерина.
Ецио стисна лоста и го дръпна. Отначало не поддаде, но той напрегна мускули и лостът помръдна, първо тежко, а после се завъртя с лекота. В същия момент вратата зейна.
В конюшнята имаше неколцина войници, които се извърнаха към скърцащата врата и се втурнаха към нея с извадени саби.
— Ецио! Aiuto!
Той хукна към Катерина, грабна я и я понесе към отвора в пода.
— Какво правиш?
Вдигна я над отвора.
— Да не си посмял!
Пусна я долу и възнагради уплашения й вик с неволна злорада усмивка. Не беше високо и той я видя как се приземява невредима върху меките чували. После се обърна да посрещне нападението на стражите. Битката беше кратка и ожесточена. Изненадани и изморени, войниците реагираха бавно, а и уменията на Ецио със сабята превъзхождаха многократно техните. Единият успя да го досегне с острието си, но не улучи плътта, а само разкъса жакета му. И Ецио се чувстваше изтощен.
Когато приключи, протегна ръка и издърпа Катерина.
— Кучи син! — изруга тя. — Как смееш да се отнасяш така с мен!
Забеляза, че контесата вече ходи по-уверено.
Избра бързо два коня и ги оседла. Помогна й да яхне единия и се метна върху другия. Проход със сводест таван отвеждаше извън конюшните към главната порта на крепостта, която се виждаше в далечината. Охраняваха я стражи, но беше отворена. Наближаваше изгрев-слънце и несъмнено очакваха доставките от градските търговци.
— Препускай като вихър! — каза й Ецио. — Преди да разберат какво става, прекоси моста и се насочи към остров Тибър. Там ще си в безопасност. Търси Макиавели. Той ще ме чака там.
— Но нали и двамата трябва да се измъкнем оттук?
— Аз ще те последвам. Но ще поостана да се погрижа за останалите войници. Ще всея смут, за да ги забавя.
Катерина дръпна юздите на коня си и той се вдигна на задни крака.
— Върни се невредим — каза тя. — Иначе никога няма да ти простя.
Надявайки се да говори искрено, Ецио я проследи как забива пети в хълбоците на коня и го пришпорва в галоп. Профуча през стражите пред главната порта, които се разпръснаха встрани. Щом видя, че тя е в безопасност, той подкара коня си обратно към конюшните и към склада за жито и барут, грабвайки пътьом една факла от стената. Хвърли я през отвора, обърна се и с изваден меч препусна към портите.
Стражите се бяха строили в кордон и го очакваха с насочени напред алебарди. Ецио не познаваше коня, но знаеше какво трябва да направи. Налетя право срещу войниците и в последната минута дръпна силно поводите. Приведен в седлото, заби пети в хълбоците му. Конят се спусна напред и в същия момент откъм конюшните се чу оглушителен взрив. Оказа се прав, кутиите наистина бяха пълни с барут. Земята се разтърси и стражите инстинктивно се хвърлиха към земята. Конят, също подплашен от експлозията, с удвоена решимост полетя във въздуха, събаряйки ги като паянтова ограда.
Загърбвайки хаоса и паниката, Ецио пое към изгряващото слънце. Сърцето му ликуваше. Беше спасил Катерина!
26
Ецио се увери, че никой не го преследва, и обърна коня. Не искаше да се разделя с такова добро животно, но го отведе в конюшнята, откъдето с Макиавели бяха наели коне сякаш преди цяла вечност. Предаде го на главния коняр. Конюшнята беше чиста и спретната и очевидно бизнесът процъфтяваше. Районът явно се бе отърсил от контрола на Борджия и поне засега запазваше независимост. После Ецио тръгна пеша към остров Тибър. Тайният ферибот на асасините го очакваше на брега и щом се добра до острова, той забърза към скривалището.
Откри, че Катерина е пристигнала невредима. Лежеше върху импровизирана постеля до вратата. Преглеждаше я лекар. Тя видя Ецио, усмихна му се и понечи да се изправи, но докторът я възпря деликатно.
— Ецио! Радвам се, че се завръщаш цял-целеничък.
Той улови ръката й и я стисна нежно.
— Къде е Макиавели?
Тя не отвърна на топлия досег, но той го отдаде на изтощението.
— Не знам.
Лисицата се появи от сенките в дъното на стаята.
— Ецио! Радвам се да те видя пак! — Той прегърна по-младия мъж. — Аз доведох твоята контеса тук. Колкото до Макиавели…