Братството

— Аз твърдя, че ни е необходим водач, и то незабавно — възрази Лисицата. — Нямаме време за съвети и одобрения. Трябва да обединим отново Братството и според мен Ецио е най-подходящ за тази работа. Макиавели, умолявам те, ние с теб сме сред най-старшите асасини тук. Бартоломео ще се съгласи. Да вземем решението още сега — ще го запазим в тайна, ако настояваш — и по-късно ще го подложим на официално гласуване.

Макиавели очевидно понечи да държи реч, но се отказа и само сви рамене.

— Няма да ви подведа — обеща Ецио. — Джилберто, искам да доведеш тук Бартоломео и сестра ми Клаудия. Трябва да обсъдим нещо. Николо, моля те ела с мен.

Преди да излезе, спря до леглото на Катерина.

— Грижи се добре за нея — каза на лекаря.

— Къде отиваме? — попита Макиавели, щом стигнаха центъра на града.

— Искам да ти покажа нещо.

Поведе го към най-близкия пазарен площад. Само половината сергии бяха заети. Видяха един хлебар, касапин разгонваше мухите от стоката си, а зеленчукопродавец предлагаше доста клюмнала продукция. Макар и рано, виночерпниците се радваха на най-многобройна клиентела. И както предвиждаше Ецио, малък отряд войници на Борджия тормозеха безпомощен собственик на сергия за кожени изделия.

— Погледни! — посочи той, когато се смесиха с рехавата тълпа пазаруващи.

— Знам какво, става — отвърна Макиавели.

— Знаеш, разбира се, Николо — каза Ецио. — Прости ми, но ти виждаш картината в цялост. Разбираш какво е необходимо, за да се прекърши политически влиянието на Борджия. Не подлагам на съмнение искреността ти. — След кратко мълчание Ецио продължи: — Но трябва да започнем от основите. Борджиите безочливо вземат каквото пожелаят от хората, за да поддържат могъществото си.

Видяха как войниците блъскат мъжа на земята и смеейки си, прибират каквото им харесва от сергията му. Когато се отдалечиха, търговецът се изправи и ги проследи с безпомощна ярост. После, с просълзени очи, започна да подрежда наново стоките си. Една жена приближи да го утеши, но той я отблъсна. Тя обаче заснова край него с тревожно и загрижено лице.

— Защо не му помогна? — попита Макиавели. — Защо ги остави да си вървят?

— Виж — отвърна Ецио, — да помогнеш на едного е добре, но не разрешава проблема. Те ще се върнат, когато ни няма, и ще направят същото. Вгледай се колко некачествени са изложените стоки. Зеленчуците са престояли, месото е оплюто от мухи, а хлябът несъмнено е твърд. Най-доброто отива за Борджия. Как мислиш, защо толкова много хора пият?

— Не знам — отговори Макиавели.

— За да удавят болката — каза Ецио. — Чувстват се отчаяни и потиснати. И искат да забравят. Но ние можем да променим положението.

— Как?

— Като ги спечелим за нашата кауза. — Той разпери ръце. — Тези хора ще станат гръбнака на съпротивата ни срещу Борджия.