Братството

— Разбирам — усмихна се Ецио.

— А сега виж това.

Ецио се взря съсредоточено в рисунка на конник, пришпорващ два коня, впрегнати един до друг. Към ремъците на хамутите им с дълги хоризонтални прътове бяха прикрепени колела с въртящи се остриета, които поразяваха всеки, към когото се насочеше конникът.

— Дяволско изобретение — констатира той.

— Да, но за съжаление конникът е… съвсем беззащитен — просветнаха очите на Леонардо.

Ецио се усмихна широко, после доби сериозен вид.

— Но пушките, които си им дал?

Леонардо сви рамене.

— Трябва да подхвърляш по някой грош на Цербер — каза той. — Ще се усъмнят, ако от време на време не им предоставям нещо годно за употреба.

— Но пушките са много ефикасни.

— Вярно, но твоят малък пистолет, който изработих преди години по чертежа от Кодекса, е дваж по-ефикасен. Жалко наистина, едва се удържах да не използвам модела.

Ецио се замисли тъжно за изгубените оръжия от Кодекса, но и за тях щяха да поговорят.

— Какви други документи носиш?

Макар да бяха сами, Леонардо сниши глас.

— Копирах чертежите не само за най-големите машини, но и картите на местата, където смятат да ги използват в битка. — Той разпери иронично ръце. — Уви! Де да бяха по-сполучливи!

Ецио изгледа възхитено стария си приятел. Този човек бе изобретил подводница, с която венецианците да се противопоставят на турските галери! Ако не беше решил да предостави на Борджиите дефектни модели, не оставаше никаква надежда да ги надвият. Зарадва се, че е приел радушно Леонардо. Той струваше повече от две армии.

— За бога, Лео, пийни поне една чаша вино. Знам, че никога не бих могъл да ти се отплатя за всичко това.

Леонардо обаче махна с ръка да откаже предложеното питие.

— Нося и по-мрачна новина. Известно ли ти е, че Ябълката е у тях?

— Разбира се.

— Дадоха ми я да я проуча. Ние с теб вече поназнайваме нещичко за силата й. Родриго знае по-малко, но той е по-умен от Чезаре, макар че трябва да държим под око именно сина.

— Каква информация за Ябълката си им предоставил?

— Възможно най-оскъдна, но все пак трябваше да им подхвърля някакъв залък. За щастие засега Чезаре изглежда се задоволява с ограничените приложения, които му доверих. Родриго обаче е сигурен, че има още, и започва да губи търпение. — Той замълча. — Обмислях как да я открадна, но я държат под строга охрана и ме допускат само под зорко наблюдение. Използвах обаче силите й да те открия. Притежава такава способност, нали знаеш? Удивително!

— Показа ли им този трик?

— Не, разбира се! Единственото ми желание е да я върна на законния й собственик.