Братството

По време на стълкновението площадът се обезлюди като по чудо. Ецио помогна на сенатора да се изправи. По дрехите му имаше кървави петна и той изглеждаше — и наистина беше — уплашен, но и поуспокоен.

— Да изчезваме оттук — каза му Ецио.

— Знам едно място. Следвай ме — отговори Еджидио и със забележителна пъргавина се запъти към уличката между две от най-внушителните административни сгради. Прекосиха я бързо, свиха наляво и по няколко стъпала се спуснаха към сутерен с врата. Сенаторът я отключи светкавично и въведе Ецио в малък, мрачен, но удобен на вид апартамент.

— Моето убежище — каза Еджидио. — Необходимо е, когато имаш много кредитори.

— И един особено влиятелен.

— Сгреших, че покрих дълговете си със заем от банкера. По онова време не знаех на кого служи. Трябваше да се държа за Киджи. Той поне е честен — доколкото е възможно за банкер. — Еджидио замълча. — А ти кой си? Добър самарянин в Рим? Мислех, че са на изчезване.

Ецио не обърна внимание на шегата.

— Ти ли си сенатор Еджидио Троке?

— Не ми казвай, че и на теб дължа пари! — изгледа го стъписано мъжът.

— Не, но можеш да ми помогнеш. Търся банкера на Чезаре.

Сенаторът се подсмихна тънко.

— Банкерът на Чезаре Борджия? Ха! И кой си ти?

— Да речем, че съм семеен приятел.

— Чезаре има много приятели напоследък. За жалост аз не съм сред тях. Така че извини ме, но трябва да посъбера това-онова.

— Мога да платя.

Еджидио спря да се суети.

— А! Можеш да платиш! Ma che meraviglia!34 Бие се със стражите заради мен и ми предлага пари! Кажи ми защо се появяваш чак сега?

— Е, не съм долетял от небесата. Помогни ми и аз ще ти помогна. Просто е.

Еджидио се замисли.

— Ще отидем в къщата на брат ми. Те не са на нож с него. Тук не можем да останем — твърде потискащо е и прекалено близо до враговете ми. Или нашите врагове?

— Да вървим тогава.

— Но трябва да ме пазиш. Сигурно са пуснали по петите ми още стражи. Едва ли ще са особено милозливи, ако разбираш накъде бия, особено след малкото представление, което изнесе на площада.

— Хайде!

Еджидио излезе предпазливо навън, увери се, че не ги дебне опасност, и поведе Ецио по лабиринт от тесни улички и занемарени алеи, покрай малки площадчета и пазари. На два пъти се натъкнаха на стражи и на два пъти Ецио ги отблъскваше, този път използвайки сабята си с поразяващ ефект. Градът очевидно бе вдигнат по тревога да издирва сенатора и спасителя му, но те се оказаха твърде голям залък за устата на главорезите на Борджия. Времето не работеше в полза на Ецио и когато поредната двойка войници се появи в далечния край на малко площадче, се наложи да побегнат и неспособен да използва убежището на покривите заради сенатора, Ецио се довери на неизчерпаемите му познания относно глухите римски улички. Най-сетне стигнаха задното крило на ново и скромно, но красиво имение с двор, ограден с високи стени, на няколко пресечки източно от катедралата „Свети Петър“. Еджидио го въведе в двора през тясна порта с железни решетки, която отключи собственоръчно.