Градината на пеперудите [bg]

Едисън заобикаля масата, за да може да се надвеси над Инара.

— Както обичаш да казваш — ето за какво става въпрос. Повечето хора липсват на близките си. Съжалявам, че си имала гадно детство. Наистина. Никой не заслужава да израсне така. Съжалявам, че не липсваш на никого, но не ти решаваш за всички онези момичета и техните семейства.

Агентът оставя на масата снимка в рамка. Виктор няма нужда да поглежда, за да разбере кой е на нея.

— Това е сестра ми Фейт — започва Едисън. — Изчезна, когато беше на осем, и не, досега не сме получили вести за нея. Не знаем дали е жива или мъртва. Двайсет години семейството ми я търси и чака новини. Дори да намерим тялото ѝ, поне най-накрая ще знаем какво се е случило. Аз ще спра да се вглеждам в блондинки, наближаващи трийсетте, и да си чудя дали някоя от тях не е Фейт, дали не минавам покрай нея, без да знам. Майка ми ще спре да обновява уебстраницата, на която се надява Фейт да се натъкне. Баща ми ще използва парите от наградата, които е събирал толкова години, за да ремонтира къщата, която се разпада над главите им. Ще можем най-накрая да оставим сестра ми да почива в мир и да продължим напред. Неведението те осакатява. Ще ни е нужно много време, за да извадим онези момичета от смолата, дори още повече, за да ги идентифицираме. Прекалено много. Имаш възможност да избавиш близките им от мъката. Това е шансът ти да върнеш тези момичета на семействата им.

Малкото момиче от снимката с розова блестяща тиара и костюм на костенурка нинджа, с маска за очите и розова пачка, държи калъфка за възглавница с Жената чудо в една ръка. Невръстният Едисън я е хванал за другата и се усмихва надолу към сестричката си. Той не носи костюм, но на момиченцето, което се е ухилило срещу него, разкривайки два липсващи долни зъба, не му пука.

Инара докосва стъклото, под което са усмихнатите устни на детето. Така бе докосвала и снимката на Лионет.

— Той ни снимаше — най-накрая се предава тя. — Отпред и отзад, след като татуировките бяха готови. Със сигурност е запазил фотографиите. Не са в апартамента му в Градината — веднъж проверих, — но Лионет смяташе, че вероятно ги е сложил в някакъв албум, за да са му под ръка, когато е далеч от Пеперудите си. — Тя се взира в снимката още миг, след което му я връща. — Лоте бе почти на осем.

— Ще се обадя на колегите, които още са на местопрестъплението — казва Едисън на Виктор. — Ще ги накарам отново да претърсят къщата. — Агентът внимателно хваща рамката под мишница и излиза от стаята. Последвалата тишина е нарушена от изсумтяването на Инара.

— Продължавам да не го харесвам.

— Имаш право — засмива се Виктор. — Дали Дезмънд е виждал този албум?

Тя свива рамене.

— Ако го е виждал, не е споменавал.

— Но в някакъв момент е открил истинската същност на Градината.

— В някакъв момент.