Градината на пеперудите [bg]

Ръката му се откъсна от бедрото ми и тръгна нагоре по гърба ми, проследявайки очертанията на крилете.

— Той бе най-щастлив в тази стая и когато се пенсионира, прекарваше почти всеки ден в нея. Но късо съединение предизвика малък пожар в част от къщата и всички пеперуди бяха съсипани. До една, цялата колекция, на която бе посветил десетилетия, за да я събере и подреди. Вече не беше същият и не след дълго почина. Сигурно му се е сторило, че трудът на живота му е изгорял в онзи пожар.

В деня след погребението с майка ми трябваше да отидем на панаира за Деня на независимостта в града. Връчваха на мама награда за благотворителната ѝ дейност и тя не искаше да разочарова никого, като отсъства. Оставих я в компанията на съчувстващи приятели и започнах да се разхождам из малкия панаир. Тогава я видях — момиче с маска на пеперуда от пера, която раздаваше малки пеперуди от копринени розови листенца на децата, минаващи през лабиринта. Беше толкова жизнена и ярка, толкова жива, че чак ми бе трудно да повярвам как пеперудите някога умират.

Когато ѝ се усмихнах и влязох в лабиринта, тя ме последва. От там не беше трудно да я заведа у дома. Отначало я държах в мазето, докато построя Градината, която да ѝ бъде истински дом. Учех, току-що бях поел бизнеса на баща си и не след дълго се ожених. Струваше ми се, че е много самотна, дори след като я преместих в Градината, затова доведох Лорейн да ѝ прави компания, после други, които да са ѝ приятелки. — Той бе потънал в спомени, но за него те не бяха болезнени, а напълно логични и изцяло правилни. Вместо да заведе своята Ева в градината, той бе построил такава около нея и като ангел с огнен меч я пазеше вътре. Намести ме в скута си, като притисна главата ми към гърдите си и я положи на рамото си. — Смъртта ѝ ми разби сърцето и не можех да понеса мисълта, че ще ѝ остане само това кратко съществувание. Не исках да я забравя. Докато я помнех, част от нея щеше да живее. Построих витрините и проучих начини да я запазя от разложение.

— Смолата — прошепнах аз и той кимна.

— Но преди това има балсамиране. Компанията ми държи формалдехид и формалдехидни смоли на склад в производствения отдел. Трудно е за вярване, но се използват за изработка на дрехи. Лесно е да поръчам повече, отколкото им е необходимо, и да донеса излишъка тук. Подмяната на кръвта с формалдехид забавя разложението, а смолата върши останалото. Дори когато си отидеш, Мая, ти няма да бъдеш забравена.

Най-извратеното от всичко беше, че той наистина смяташе думите си за утешителни. Освен ако не станеше някой нещастен случай или не го ядосах, след три и половина години щеше да пусне формалдехид във вените ми. Знаех достатъчно, за да съм наясно, че щеше да остане с мен през цялото време, може би дори щеше да разресва косата ми и да ми прави последна прическа, а когато цялата ми кръв бъдеше източена, щеше да ме постави в стъклена кутия и да сипе в нея прозрачна смола, за да ми даде втори живот, който не може да бъде отнет от някакъв си пожар, причинен от късо съединение. Щеше да докосва стъклото и да шепне името ми всеки път, щом минеше покрай мен, и щеше да ме помни.