Градината на пеперудите [bg]

— Ти дори още не си достигнала тази възраст — изтъква Едисън и момичето кима.

— И не твърдя, че знам кое е правилно. Той искаше да вярва на баща си. Никога не съм имала в живота си човек, на когото така отчаяно да съм искала да вярвам. Никога не съм изпитвала нужда някой да се гордее с мен.

Изведнъж тя се усмихва — нежно, горчиво и меланхолично.

— Лоте обаче се притесняваше за това.

— Лоте?

— По-малката дъщеря на София. Спомням си как веднъж работихме до три през нощта, но София все пак отиде в училището на момичетата, за да гледа представленията им. Разказа ни, след като се върна и подремна. — Усмивката ѝ се разширява, задълбочава и за миг на Виктор му се струва, че вижда истинската Инара Мориси, момичето, намерило дом в онзи странен апартамент. — Джили беше безстрашна, уверена, от онези хлапета, които биха се хвърлили в огъня без колебание. Лоте… не беше. Момичетата с по-големи сестри вероятно никога не стават такива. Както и да е, бяхме се събрали около масичката, седяхме на пода и ядяхме някаква откачена смесица от ястия от „Такис“, а София беше прекалено уморена, за да си прави труда да се облича. Разхождаше се по бельо, косата ѝ покриваше по-голяма част от татуировките ѝ, но не и гърдите ѝ, пльосна се на пода и започна да яде. Лоте цели седмици се беше притеснявала за репликите си, упражняваше ги с всяка една от нас, когато ходехме заедно с майка ѝ на посещения, и искахме да знаем дали ги е запомнила.

Виктор бе ходил на такива училищни представления.

— Беше ли?

— Половината. Джили изкрещяла останалите от публиката. — Усмивката ѝ се променя и угасва. — Никога не съм изпитвала завист, така и не виждах смисъл в нея. Но на тези сестри, на това, което съществуваше между тях двете и София… си струваше да завидиш.

— Инара.

— От „Такис“ можеше да си купиш всичко — рязко го прекъсва тя и махва с изгорените си, нарязани пръсти, сякаш да разпръсне сантименталността. — Намираше се между спирката и нашата сграда, никога не затваряше, а собственикът ни приготвяше каквото поискаме, дори да бяхме купили продуктите от съседната бакалия. Тъй като работехме в ресторант, никоя от нас не желаеше да готви.

Мигът, в който можеше да я притисне, отмина тъй бързо, както бе настъпил, но Виктор го отбелязва наум. Не си позволява да бъде наивен и да се заблуждава, че тя им има доверие. Определено не смята, че е възнамерявала да се разкрива емоционално до такава степен. Каквото и да крие — а той е съгласен с Едисън, че тя крие нещо важно, — е толкова съсредоточена в него, че започва да се издава за други детайли от живота си.

Агентът харесва Инара и вижда в нея дъщерите си всеки път, щом я погледне, но трябва да си свърши работата.