![Диамантът на Венеция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/2/diamantt-na-veneciya-bg-download.jpg)
Диамантът на Венеция [bg]
- Автор: Хикман Кэти
- Серия: Тайната порта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-344-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Диамантът на Венеция [bg]». Краткое содержание книги:
Сред потъналите в мрак хълмове зад тях овчарското куче продължаваше да лае. В техния лагер пък най-сетне се беше възцарила тишина — дори Елена до нея беше заспала. Това също беше обезпокоително, защото рядко им се случваше да заспиват с неразрешени проблеми между тях. Конят предъвкваше тихо зобта от торбата си, козата се наместваше в заграждението си. Обикновено тези дребни, традиционни шумове я успокояваха. Не и тази нощ. Изправи се, помествайки бавно и трудно огромното си туловище, като се опитваше да не обръща внимание на почти постоянната напоследък болка в ставите си, на изтръпналите си пръсти.
В импровизирания заслон в задната част на каруцата русалката Тесала беше заспала с детето до себе си. В едната си ръка жената държеше торбичката от розово кадифе, пръстите й я бяха обгърнали с обич, като талисман. Детето лежеше толкова тихо и толкова неподвижно, че първоначално Мариам го помисли за заспало. Тъкмо се канеше да се обърне и да излезе, когато забеляза лек проблясък и видя, че очичките му са отворени, втренчени в нощното небе.
Близо до тях конят тихичко изпръхтя. Мариам видя как детенцето обръща бавно глава към голямото животно и челцето му се сбърчи изумено така, сякаш това беше първият шум във вселената, който беше чуло. Когато детето се раздвижи, част от парцала, който го обгръщаше, се разтвори, като разкри долната част на телцето му — двата миниатюрни крака, слети в един, двете перфектни стъпала, разперени навън. Мариам подаде на детето един пръст и усети как миниатюрното юмруче се свива около него — допирът му до кожата й беше лек и ефирен като паяжина. Сърцето на великанката се сви.
Дали постъпи правилно, като ги взе? Вероятно не, отговори си мислено и въздъхна. Но при дадените обстоятелства как би могла да откаже? Макар да не съжаляваше за стореното, сърцето й натежа при мисълта за онова, което им предстоеше.
Какви бяха шансовете детето да оцелее? Надали големи и не за дълго — и може би така щеше да бъде по-добре за него. Истината обаче бе, че бебето русалка струваше цяло състояние. Елена го знаеше. Знаеха го и всички останали.
Под обсипания със звезди небесен свод погледите на великанката и на миниатюрното бебе се срещнаха. При дадените обстоятелства една по-слаба жена би започнала да се моли на Бог и на Дева Мария, и на всички светци да ги пазят и закрилят. Ала животът на Мариам не й беше дал особени основания да вярва в ефективността на молитвата. За нея Бог, както и всеки друг мъж, беше надменен мъчител, далеч отвъд обсега на жени като нея.
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
Когато най-сетне заспа, Мариам отново сънува онзи сън.
Беше на петнайсет и я водеха в мечата яма. Зад оградата от изострени колове се чуваше ръмженето на кучетата…
Само две години по-рано, когато вече беше достигнала височината и теглото на плещест млад мъж, за родителите й беше истинско облекчение да се отърват от чудовищната си дъщеря, като я продадоха на първия човек, който им предложи да я вземе. Мъжът — пътуващ търговец от юга, чието име тя така и не успя да научи, твърдеше, че я иска за своя съпруга, но на Мариам скоро й стана ясно, че намеренията му изобщо не са такива.
Веднага след като му омръзна да се съвкуплява с булка дете с размерите на борец, търговецът реши да започне да я дава под наем на всеки приятел, съсед или случаен минувач, който беше готов да плати за тази привилегия. Така беше положено началото на един относително лесен живот — или поне за господаря й. Той се отказа от занаята си да продава играчки и други дрънкулки и вместо тях си купи кабинка, която поставяше по панаири и пазари, за да печели.
Кабинката беше простичка — няколко сковани дъски със сламеник по средата, на който Мариам лягаше с неговите клиенти. След неколкогодишен горчив живот в този дух застаряващият вече търговец една сутрин се беше събудил, обхванат от желанието да се върне при законната си съпруга и децата си някъде из Пелопонес. Ако зависеше от него, той би изоставил Мариам без никакви угризения на съвестта — да се грижи за себе си само с няколко солди в джоба, но късметът и този път не го изостави — последният му клиент се оказа водач на трупа пътуващи акробати, така че, когато на следващия ден трупата се приготви да напусне града, Мариам установи, че трябва да тръгне с тях.
Вече на петнайсет години, Мариам беше с няколко глави по-висока, отколкото когато беше на тринайсет и се извисяваше дори над най-високия мъж. Гърдите й бяха като бъчва, в горната си част ръцете й приличаха на два бута, дланите й бяха с размерите на плата за сервиране — истински бик, със застрашителен вид: черна коса, черни очи, изобилие от черен мъх по горната устна като на младо момче.