Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

— Събудете се, другарю американец, време е. Трябва да се избръснете и измиете. Има чисти кърпи, нов гребен, дезодорант, бельо и сапун в банята. Знам, защото сам ги донесох. А също и нова електрическа самобръсначка. И като връх на всичко, нови памучни дрехи, подплатени на чатала, за да не се чувствате толкова гол. Всъщност могат да се намерят, ако знаете как да попитате проклетите бюрократи — с размахване на юмрук.

И той вдигна юмрук, изкривявайки лицето си в свирепа гримаса.

Морисън се размърда и седна в леглото. Отне му известно време да се разсъни и да преживее шока при мисълта, че е вторник сутринта и че миниатюризацията предстои.

Половин час по-късно Морисън излезе от банята — изкъпан, подсушен, напръскан с дезодорант, избръснат, сресан и се насочи към памучните си дрехи и пантофите.

— Имате ли запек? Изходихте ли се достатъчно, мое момче?

— Напълно достатъчно.

— Добре! Не питам от голо любопитство, разбира се. Не съм очарован от екскрементите. Просто корабът не е много добре съоръжен за подобни нужди. По-добре е да не ни се налага на борда. Самият аз не вярвам твърде много на отделителната си система. Взех малко разхлабително.

— Колко дълго ще останем миниатюризирани? — попита Морисън.

— Може би не много дълго. Ако сме големи късметлии — един час, може би дванайсет, ако не сме.

— Вижте — рече Морисън. — Мога да разчитам на доброто поведение на дебелото си черво, но не мога да издържа дванайсет час без да уринирам.

— Та кой би могъл? — весело попита Дежньов. — Всяка седалка в кораба е оборудвана за подобни цели. Има подвижен капак, под който се намира ниша. Вградена тоалетна, така да се каже. Сам я проектирах. Но ще е неудобно, а ако сте чувствителен — и смущаващо. Някой ден, когато миниатюризацията без енергия стане факт, ще можем да построим океански лайнери за нашите цели и да си живеем на тях като царе.