Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Но този период е оставил нещо след себе си. Едно дете.
— Това не е мое дело — Конев стисна устни.
— Тя казва, че…
— Не се съмнявам, че би желала да ме натовари с отговорността, но няма да стане.
— Мислили ли сте за генетичен анализ?
— Не! Вярвам, че за детето се полагат подходящи грижи и дори генетичния анализ да покаже, че аз съм вероятния баща, бих отхвърлил всички опити да ме обвържат емоционално с детето. Така че какво би спечелила тази жена?
— Толкова ли сте коравосърдечен?
— Коравосърдечен! Какво си мислите, че съм сторил — че съм покварил една млада, невинна девица? Тя имаше инициативата във всичко. В тъжната история, която ви е разказала, беше ли споменато, че е била бременна и преди и че е правила аборт няколко години преди да ме срещне? Не знам кой е бил бащата тогава, нито кой е бащата сега. Може би и тя не знае.
— Държите се жестоко с нея.
— Не е вярно! Тя е жестока със самата себе си. Аз имам една любовница. Аз имам една любов. И тя е този проект. Тя е абстрактния човешки мозък, неговото изучаване, анализът му и всичко, до което те могат да ни доведат. Жената, в най-добрия случай, е лудост, а в най-лошия — разрушение. Разговора, който водим и който не започнах, този разговор, към който несъмнено тя ви е подтикнала…
— Не е — вмъкна Морисън.
— Подтикването не винаги се забелязва. Този спор може да ми докара една безсънна нощ и да ме направи невнимателен утре, когато ще се нуждая от цялата острота на ума си. Това ли целите?
— Не, разбира се, че не — тихо отвърна Морисън.
— В такъв случай, това е нейната цел. Нямате представа по колко различни начини е опитвала да ми попречи и колко често е успявала. Не поглеждам към нея, не разговарям с нея и все пак не ме оставя на мира. Въображаемата й обида е все така свежа в ума й, както и когато я изоставих. Да! Възразявам срещу присъствието й на кораба и го казах и на Боранова, но тя твърди, че има нужда и от двама ни. Доволен ли сте?
— Съжалявам. Не исках да ви разстроя.
— Какво, тогава, искахте? Просто кротко да си поговорим? „Кажете, какви са всички тези изневери и мръсни номера, които сте погодили?“ Просто приятелски разговор?
Морисън замълча, свеждайки леко глава пред гнева на Конев. Трима от петимата на борда — той и двамата бивши любовници — щяха да работят с чувството на непростима обида. Интересно дали Дежньов и Боранова също не биха могли, с подходящи въпроси, да бъдат обезвредени по същия начин.
— По-добре си тръгвайте — остро добави Конев. — Доведох ви тук за да премахна страха ви, като запаля във вас пламъка на ентусиазма. Очевидно се провалих. Похотливите клюки ви интересуват повече. Вървете, стражите отвън ще ви отведат до стаята ви. Трябва да спите.
Морисън въздъхна. Сън ли?
33.
Въпреки очакванията си, през третата си нощ в Съветския съюз Морисън спа дълбоко.
Дежньов го чакаше пред стаята на Конев заедно със стражите. Лицето му се усмихваше, а големите му уши почти помръдваха от веселие. След мрачното присъствие на Конев, Морисън откри, че бърборенето на Дежньов по всички теми, с изключение на утрешната миниатюризация, е добре дошло.
Дежньов го принуди да изпие чаша с някаква напитка.
— Не е нито водка, нито някакъв друг алкохол — успокои го той. — Мляко с малко захар и ароматизатори. Откраднах го от лабораторията, където, мисля, го използват за животните, тъй като служители смятат, че хората са по-лесно заменими, отколкото едно животно. Това са последствията от пренаселеността. Както казваше баща ми: „За да се получи човек са необходими няколко мига удоволствие, но за кон са нужни пари.“ Изпийте го! Ще успокои стомаха ви. Обещавам ви.
Напитката беше в кутия, която Морисън проби. Наля си в чашата, която Дежньов му предложи. Наистина имаше приемлив вкус. Поблагодари на Дежньов почти жизнерадостно.
— Най-важното сега е да се наспите — заяви Дежньов, щом стигнаха до стаята на Морисън. — Наспете се добре. Нека ви покажа къде се намира всичко.
Докато говореше наподобяваше голяма и рошава квачка.
— Лека нощ. Трябва да се наспите добре — сърдечно каза Дежньов, напускайки стаята.
И Морисън заспа. Почти веднага след като зае любимата си поза — по корем, левия крак присвит, с коляното навън — той усети че му се доспива. Разбира се през последните две нощи беше спал малко, но изведнъж се досети, че вероятно в чашата, в която наля млякото, вероятно е имало приспивателно. След това — нищо.
Когато се събуди дори не можеше да си спомни дали е сънувал.
Събуждането му не беше доброволно. Дежньов го разтърсваше внимателно, толкова любезно, колкото и предишната вечер, доколкото разбира се това беше възможно за подобна подвижна купа сено.