Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Морисън откри, че не може да продължи с предишното си намусено примирение. Никога по-рано не беше ставал предмет на ликуването на тълпата. Поддаде се на усещането без никакви усилия, като махаше и се усмихваше лудо. Долови мрачното развеселение, с което Боранова го наблюдаваше и видя, че Дежньов го сочи с пръст, но не допусна тези действия да го обезпокоят.
Преминаха през шпалира от наблюдатели и влязоха в голямата зала, където Шапиров почиваше в умствения пашкул на комата. Корабът също се намираше в залата.
Морисън хвърли удивен поглед наоколо.
— Отвън има снимачен екип — подхвърли той.
Калинина беше застанала до него. „Колко са красиви гърдите й!“, помисли си Морисън. Бяха покрити, но не и скрити от тънката памучна материя и сега беше съвсем ясно защо Конев спомена, че го е разсейвала.
— О, да, ще ни показват по телевизията — отвърна тя. — Всеки значим експеримент се записва подробно и при всеки подобен случай има репортери, които да го опишат. Дори вчера, когато ни миниатюризираха, имаше камера, но ние я замаскирахме, защото не трябваше да знаете, че ще бъдете подложен на процеса.
— Но ако това е секретен проект…
— Няма винаги да бъде секретен. Някой ден, когато постигнем пълен успех, етапите от прогреса ни ще бъдат разкрити на нашия народ и на света. А ако се появят признаци, че друга държава отбелязва напредък в същата област, тогава резултатите ще бъдат публикувани по-скоро.
— Тази непрестанна загриженост за първенството не ми харесва — поклати глава Морисън. — Прогресът би бил много по-бърз, ако в работата се включат още умове и ресурси.
— Бихте ли отстъпили доброволно първенството във вашата собствена област?
Морисън замълча. Отговорът беше очевиден.
— И аз мисля така — добави Калинина. — Лесно е да си щедър с чужди пари.
Междувременно Боранова разговаряше с някакъв човек, за когото Морисън реши, че е репортер, който слушаше внимателно. Морисън се съсредоточи върху интервюто и откри, че и за него то представлява интерес.
— Това е американският учен, Албърт Джонас Морисън, който е професор по неврофизика, която, разбира се, е областта на академик Конев. Присъства тук едновременно като американски наблюдател и като асистент на академик Конев.
— Следователно на борда на кораба ще бъдете петима?
— Да. Едва ли някога ще се събере отново толкова забележителна петорка, нито пък ще имаме толкова забележително събитие, дори миниатюризацията да се използва още милион години. Академик Конев е първия човек, подложен на миниатюризация. Д-р София Калинина е първата жена, а професор Албърт Морисън е първия американец, които са били подложени на миниатюризация. Калинина и Морисън са първите хора, които са били миниатюризирани заедно и освен това са първите, които са били миниатюризирани в кораба. Що се отнася до днешното пътуване, за първи път петима човека ще бъдат миниатюризирани заедно и това е първия случай, при който миниатюризиран кораб и неговия екипаж ще бъдат вкарани в живо човешко същество. Човекът, в когото ще бъдем вкарани, разбира се е академик Пьотр Шапиров, втория човек, който е бил миниатюризиран и първия, с когото се случи нещастен случай.
Дежньов, който неочаквано се оказа до Морисън, дрезгаво прошепна в ухото му:
— Ето, Албърт. Вече сте неделима част от историята. Може би досега сте си мислили, че сте се провалили, но не е така. Никой не може да ви отнеме факта, че сте първият американец, който е бил миниатюризиран. Дори ако сънародниците ви разработят миниатюризационния процес и миниатюризират американец, той ще бъде само втори.
Морисън не беше помислял за това. Вкусваше това ново усещане и откри, че е приятно. Разбира се, това щеше да бъде вярно, ако Съветите някой ден публикуваха изказванията на Наталия без изменения.
Все пак не се чувстваше доволен.
— Не заради това искам да си спомнят за мене.
— Поработете добре през предстоящото пътуване и ще бъдете известен с още много неща — рече Дежньов. — Освен това старият ми баща казваше: „Приятно е да си начело на масата, дори ако с тебе има само още един човек, с когото трябва да си разделите паница зелева супа.“
Дежньов се отдръпна и Калинина отново застана до Морисън. Тя подръпна ръкава му:
— Албърт!
— Да, София.
— След вечеря бяхте с него, нали?
— Показа ми картата на мозъка на Шапиров. Чудесна е!
— Каза ли нещо за мене?
Морисън се поколеба.
— Защо е трябвало да каже нещо?