Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Наталия, трябва да заведа Албърт в кабинета си. Трябва да обсъдим утрешните задачи и да се подготвим за тях.
— Помнете, че всички трябва добре да се наспим — отвърна Боранова. — Не искам да се бавите прекалено дълго. Желаете ли и Аркадий да дойде с вас?
— Не се нуждая от него — отвърна високомерно Конев.
— Все пак — продължи Боранова — пред вратата на кабинета ви ще има двама пазачи и можете да ги повикате, ако имате нужда.
— Не се нуждая от тях, Наталия, сигурен съм — нетърпеливо рече Конев. — Елате с мен, Албърт!
Морисън, който ги наблюдаваше изпод вежди, стана и попита:
— Много ли трябва да вървим? Изморих се да ме премятат от едно място на друго из Пещерата.
Морисън знаеше, че се държи нелюбезно, но изглежда, че това не обезпокои Конев, който отвърна също толкова грубо:
— Мислех, че професорите са привикнали да ходят напред-назад из студентските градчета.
Морисън последва Конев и двамата тръгнаха мълчаливо по коридора. Морисън беше сигурен, че след известно време двамата стражи ще ги последват. Погледна назад, но Конев не се обърна.
— Още много ли има, Юрий? — попита Морисън нетърпеливо.
— Глупав въпрос, Албърт. Нямам намерение да ви водя по-далече от нашата цел. Когато стигнем, ще бъдем там. Щом все още вървим, значи все още не сме стигнали.
— При цялото това вървене из коридорите мисля, че щеше да бъде по-удобно, ако използвахте картове за голф или нещо подобно.
— Нещо, което да позволи на мускулите да атрофират ли, Албърт? Та вие не сте толкова стар, че да не можете да ходите или толкова млад, че да трябва да бъдете носен.
„Ако бях на мястото на онази бедна жена, помисли си Морисън, щях да изстрелям няколко фойерверка, за да отпразнувам отказа му от бащинство.“
Най-сетне стигнаха до офиса на Конев. Поне така предположи Морисън, тъй като Конев излая думата „отвори“ и вратата гладко се плъзна встрани в отговор на гласа му. Конев влезе пръв.
— Какво ще стане, ако някой се опита да имитира гласа ви? — полюбопитства Морисън. — Гласът ви не е чак толкова необичаен.
— Лицето ми също се сравнява — отвърна Конев. — Няма да реагира, на което и да е поотделно.
— А ако настинете?
— Веднъж се бях разболял и не успях да вляза в кабинета си три дни. Накрая се наложи да отворим вратата механично. Ако лицето ми е насинено или се появят белези, също могат да възникнат проблеми. Все пак, това е цената на секретността.
— Нима тук има толкова… толкова любопитни хора, че да влязат в кабинета ви?
— Хората са си хора и не е много умно да предизвикваш дори и най-добрите от тях. Тук имам неща, които са изключително важни за мене и не бих искал да ги виждат, преди аз да съм решил. Това, например — слабата му ръка посочи един много голям и дебел том, който почиваше върху поставка, очевидно изработена за него.
Морисън забеляза, че ръцете му са грижливо поддържани и с добре направен маникюр — може би пренебрегваше другите заради работата си, но не и себе си.
— Какво е това? — попита Морисън.
— Това е академик Шапиров или поне същината му.
Отвори книгата и прелисти страниците. Страница след страница, може би всичките, бяха изпълнение с символи, свързани в блок-схеми.
— Разбира се имам го и на микрофилм — продължи Конев, — но в печатните книги има известно удобство.
Той потупа книгата почти с любов.
— Все още не ви разбирам — додаде Морисън.
— Това е основната структура на мозъка на Шапиров, преведена в символи, който създадох самият аз. Ако се подадат като вход на подходяща програма, от тях върху екрана на компютъра може да се възстанови тримерната карта на мозъка до най-малките подробности.
— Удивително, ако говорите сериозно.
— Напълно сериозен съм — рече Конев. — Отдал съм цялата си кариера на тази задача — преводът на мозъчната структура в символен вид и обратно. Аз създадох и усъвършенствах тази наука, наречена церебрография.
— И сте използвали Шапиров като опитен обект?
— По една добра случайност, да. Или може би не беше случайност, а просто съвпадение. Всеки от нас е донякъде суетен. Шапиров смяташе, че си струва структурата на мозъка му да бъде подробно запазена. След като започнах, под негово ръководство, да работя в тази насока, беше очевидно, че един ден трябва да изследваме поне животински мозъци. Той настоя неговия собствен мозък да бъде изследван церебрографски.
— Не можете ли да възстановите теориите му от записаната структура на мозъка му? — намеси се Морисън с неочаквано въодушевление.
— Разбира се, че не мога. Този символичен запис представлява церебрално изследване, което е направено преди три години. По онова време той не беше споменавал последните си идеи. Във всеки случай това, което имам записано тук е само физическата структура, но не и мислите. Все пак церебрографът ще бъде безценен за нас при утрешното ни пътешествие.