Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Макар че се стремеше да създаде впечатление, че се справя успешно, Кейт чувстваше силно липсата на съпруга си, продължителното му отсъствие й причиняваше направо болка. Необходимостта сама да решава всичко, дори и най-малките въпроси, я правеше напрегната. Вече можеше да оцени огромните усилия, които бе положил Робин за процъфтяването на фермата. И макар че имаше доста неща, които не можеше да му прости, що се отнася до имението Маккензи, не можеше и дума да каже против него.
Робин се завърна у дома в края на шестата седмица. През прозореца на всекидневната Кейт наблюдаваше как влиза в двора с коня си. Изглежда уморен, помисли си тя, но е толкова красив, че човек просто изпитва болка като го погледне. Лизи сигурно мислеше същото, защото извика от радост, когато го забеляза. Кейт се намръщи като видя, че Робин се усмихва на нещо, казано от Лизи, а тя пък цялата грейва от отговора му. Ядът й все още бе изписан на лицето й, когато Робин влезе във всекидневната няколко минути по-късно.
Ясно е, че въобще не съм й липсвал, помисли си той, като я изучаваше внимателно с поглед. Искаше му се да я грабне в ръцете си, да й разкаже колко силно е копнял за нея през цялото време и да се люби страстно с нея, докато тя не помоли за пощада. Но не пристъпи към осъществяване на нито едно от тези свои желания, просто стоеше мълчалив и чакаше тя да направи първата стъпка.
— Здравей, Робин.
Лицето му помръкна. Нима това беше всичко, което искаше да му каже, след като бе отсъствал цели шест седмици?
— Здравей, Кейт. Изглеждаш чудесно.
Тя потисна внезапно надигналото се у нея желание да се хвърли в обятията му, да го целуне нежно и да потъне цялата в него.
— А ти изглеждаш доста уморен — каза вместо това.
— Работата като магистрат се оказа много по-тежка, отколкото съм предполагал. — Сините му очи я изгледаха изпитателно: — Липсвах ли ти?
Кейт поклати отрицателно глава.
— Мисля, че се справях доста добре, благодаря.
— Не питах за това — сви устни Робин. — Отлично знам, че си оправна жена. Отговори ми на това, за което те питам, по дяволите!
— Не ми викай — тихо отвърна Кейт. — Ако искаш да ме накараш да призная, че имам нужда от теб, мисля, че ще трябва да чакаш доста дълго време за това.
— Спомням си една нощ преди шест седмици, когато ти се нуждаеше от мен.
Кейт се изчерви цялата.
— А не си ли спомняш случайно, че измъкна насила този отговор от мен? Ти си силен и страстен мъж, Робин и не мога да не призная, че проявявам слабост…
— Слабост? Нима това е всичко, което изпитваш към мен?
— Разбира се. Ти какво очакваш?
— Щом още не си го разбрала нямам намерение да ти го внушавам насила, нито пък да ти досаждам с вниманието си. Искам само да ми отговориш честно, преди да ти съобщя своето решение. Ако ме беше посрещнала с повече топлота, едва ли щеше да се налага изобщо да те питам за това.
— За какво говориш?
— Бременна ли си, Кейт? Има ли конкретен резултат от нашата любов?
Кейт замръзна на мястото си. Честно казано, не бе и помислила за такава възможност. Никога не бе следила внимателно цикъла си, а и закъснения с няколко дни нямаше защо да я тревожат преди. Така че отговорът й бе напълно откровен.
— Според мен не нося твое дете в утробата си.
На лицето му се изписа някакво особено чувство. На Кейт й бе трудно да го разбере — може би бе разочарование? Нямаше време да мисли за това, защото Робин бързо се овладя и каза с твърд тон:
— Тогава няма защо да отлагам разговора относно моето решение. Предполагам, че то ще ти донесе радост и успокоение.
Кейт стоеше напрегнато. Нима Кейси не я предупреди, че това може да се случи?
— Заминавам, Кейт. Губернаторът Маккери има нужда от магистрат за новия град Батърст и ми предложи мястото.
Десета глава
Кейт остана неподвижна.
— И ти отиваш в Батърст?
— Не е ли това, което искаш? Да бъдеш оставена на спокойствие да управляваш сама имението си, без да ти се пречкам наоколо и да ти напомням непрекъснато, че сме женени? Твоето желание най-накрая се сбъдва, любов моя. Желая ти щастие в студеното легло.
Разбира се, че искаше точно това — опитваше се да убеди сама себе си Кейт. Тя никога не бе желала този брак.
— Докато бях в Сидни, прехвърлих имението Маккензи на твое име, така че ти си единственият му собственик. Губернаторът Маккери ми предостави няколко хиляди акра земя в близост до новия град Батърст и мисля, че скоро ще притежавам една от най-добрите ферми западно от Сините планини. Ако искаш развод, можеш да се обърнеш към губернатора Маккери.
Кейт беше наистина смаяна. Въобще не бе и предполагала, че Робин ще отиде толкова далеч, че да я напусне. А от думите му доста ясно личеше, че няма никакво намерение да се върне някога.