Владетелят на океана
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фани Лозева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на океана». Краткое содержание книги:
Знае се, че Емилио Салгари е писал много за екзотичните южни морета, но никога не е плавал по море, освен веднъж, когато от Генуа му се наложило да отиде до Бриндизи. Може би тъкмо защото учил в морското училище във Венеция, но пропаднал на изпита за капитан от далечното плаване, той се амбицирал да обходи моретата с крилете на фантазията. Работил в Генуезката община и вечер, след като работната му стая притихвала, сядал да пише на свещ.
Биографи на писателя са Ломбардо-Радиче и Дж. Карбоне. Те изтъкват, че той е най-талантливият учител на поколенията преди всичко с дарбата си да създава живи характери, герои, винаги изправени пред нова проверка на своите нравствени сили в борбата между човешкото и нечовешкото и при необходимостта от поемането на единствено правилния избор. Забележителни са били познанията на Емилио Салгари и по зоология, ботаника, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати в действията.
На следващия ден същата участ сполетя друг английски кораб, натоварен със суха риба, а после и още няколко по-малки парахода и платноходи. Необезпокояван от никого, крайцерът спокойно се разхождаше по големия морски път от бреговете на Борнео до островите Анаба, като пресичаше пътя на параходите, които пътуваха от Малакския пролив към заливите на Китай и Япония.
Вече бяха потопени около тридесет парахода и беше трудно да се пресметнат огромните загуби на английските морски компании. Невероятното по размери рушене на английската търговия би продължило още, ако веднъж до борда на „Владетелят на океана“ не се беше приближил един кораб от Борнео и не беше му съобщил, че във водите на Натун е забелязана военна ескадра. Нямаше никакво съмнение, че това е сингапурската флота, която беше потеглила за война със Сандокан.
Когато получиха това известие, Сандокан, Яниш, ТремалНаик и инженер Харвард се събраха на военен съвет и решиха временно да прекратят преследването на търговските параходи, а да се отправят за Саравак, за да подпомогнат по море даяките, ако са възстанали.
Сандокан поиска да минат близо до бреговете на Момпрацем, за да се убеди лично дали англичаните са се настанили здраво на острова, който някога беше щастливо леговище на тигрите.
Борнео.
Към вечерта на втория ден в далечината се показа гордият Момпрацем и обхванати от дълбоко вълнение, Сандокан и Яниш дълго го гледаха от капитанския мостик.
Сградата, която в продължение на много години беше служила за жилище на Сандокан и Яниш, вече я нямаше. На нейното място се виждаше малък, но по всички признаци силно въоръжен форт, който гарантираше владението на Момпрацем от англичаните. По целия бряг бяха разсеяни отделни фортове, защитни стени и укрепления.
Мълчаливо и гневно Сандокан попиваше с поглед всичко това. По израза на лицето му можеше да се види каква дълбока скръб беше нахлула в душата му.
В този момент от носа се раздаде вик. Наблюдателите съобщаваха, че виждат отпред светлините на два парахода.
— Готов съм да се хвана на бас — каза Яниш, — че идват от Лабуан.
— Толкова по-зле за тях — каза Сандокан със стиснати юмруци, — те ще ми заплатят за моя Момпрацем. Разпореди се да засилят парата, Яниш!
— Какво мислиш да предприемеш, Сандокан? — изумен от зловещия огън, който светеше в очите на пирата, попита приятелят му.
— Ще изпратя на дъното тези два парахода с всичко, което се намира на тях.
— Сандокан! Не забравяй, че ние сме борци за свободата на Малайзия, а не разбойници. Освен това все още не знаем дали са търговски или военни параходи. Най-сетне не знаем и под какво знаме пътуват.
Без да отговори, Сандокан извика:
— Изгаси светлините! Всички горе! Пригответе се за бой! Артилеристи, по местата си!
Около единадесет часа „Владетелят на океана“ беше само на половин километър от параходите, които, без да подозират смъртната опасност, която ги заплашва, лениво се движеха близо един до друг.
— Това са транспортни кораби, които връщат в родината английски войници — каза Яниш.
Сандокан искаше веднага да ги потопи, но увещанията на Яниш и молбите на Дарма успяха да угасят зловещия огън в очите му и той се отказа от намерението си.
Цялата нощ прекара на крак, а щом се разсъмна, даде заповед да се засили скоростта.
Когато дойде близо до транспорта, той издигна зловещото си знаме и даде предупредителен изстрел — заповед за спиране. На сигналната мачта се появиха флагчета, които означаваха: „Предайте се, или ще ви унищожа!“
Двата транспорта, цялото въоръжение на които се състоеше от няколко малокалибрени оръдия, прецениха, че съпротивлението е невъзможно, и незабавно се подчиниха, като свалиха гордия английски флаг в знак, че се предават. На палубата им се възцари невъобразима паника. Неколкостотин войници бяха убедени, че е настанал последният им час. Те тичаха като обезумели по палубите, около лодките се завърза ръкопашен бой.
— Давам ви два часа да опразните параходите — сигнализираше Сандокан.
— Покоряваме се на силата, за да предотвратим безсмисленото кръвопролитие.
Параходите спуснаха незабавно всичките си лодки. Те бяха малко и така се претовариха с войници и офицери, че във всеки момент можеха да потънат. Като видя, че някои войници вземат със себе си и пушките си, Сандокан даде сигнал: „Оръжието във водата!“
Заповедта беше изпълнена моментално. Докато хората се наместваха по лодките, „Владетелят на океана“ описваше бавни кръгове около осъдените параходи и ги държеше непрестанно под прицела на оръдията си.