Владетелят на океана
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фани Лозева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на океана». Краткое содержание книги:
Знае се, че Емилио Салгари е писал много за екзотичните южни морета, но никога не е плавал по море, освен веднъж, когато от Генуа му се наложило да отиде до Бриндизи. Може би тъкмо защото учил в морското училище във Венеция, но пропаднал на изпита за капитан от далечното плаване, той се амбицирал да обходи моретата с крилете на фантазията. Работил в Генуезката община и вечер, след като работната му стая притихвала, сядал да пише на свещ.
Биографи на писателя са Ломбардо-Радиче и Дж. Карбоне. Те изтъкват, че той е най-талантливият учител на поколенията преди всичко с дарбата си да създава живи характери, герои, винаги изправени пред нова проверка на своите нравствени сили в борбата между човешкото и нечовешкото и при необходимостта от поемането на единствено правилния избор. Забележителни са били познанията на Емилио Салгари и по зоология, ботаника, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати в действията.
— Ето пиратите, господин лейтенант! — заяви тържествено губернаторът. — Арестувайте ги и се разпоредете да ги обесят колкото се може по-рано.
За най-голямо учудване на губернатора лейтенантът, вместо да повика конвоя, се хвърли напред и радостно прегърна Морланд.
— Капитане! Възможно ли е? Вие още сте жив? Дали не сънувам наистина?
— Не, скъпи Лайлънд! — отговори капитанът. — Това съм самият аз и никой друг.
Губернаторът беше объркан окончателно. Той отчаяно се чешеше по тила и повтаряше:
— Но той е приятел на пират. Вгледайте се в него, лейтенанте! Той иска да измами и вас!
Без да обръща внимание на обезкуражения старец, лейтенантът отново се обърна към капитан Морланд.
— По какъв начин се оказахте така далеч от Саравак, капитане? Всички мислехме, че сте загинали заедно с парахода си.
— Нима хората ми, които пиратите пуснаха на свобода, не разказаха, че съм пленен?
— Разказваха, но в думите им имаше такива истории, че никой не ги взе съвсем на сериозно.
— А вие защо дойдохте на този остров, Лайлънд?
— Крайцерувам и търся пиратския параход.
— Закъсняхте. При това ви съветвам да не приемате открит бой с него. Но да отидем на борда на вашия кораб. Трябва да ви разкажа много неща. А сега, позволете да ви представя приятелите си. Това е мис Дарма Праат и нейният чичо…
Моряците заобиколиха освободените и тръгнаха към брега. От пристанището взеха лодки и бързо стигнаха до крайцера.
— Капитане! — каза Лайлънд, когато Морланд се изкачи по стълбичката на палубата. — Параходът ми е на ваше разположение.
— Моля ви само за една каюта за мен и по една за приятелите ми. А след това ще ви помоля да се отнасяте към спътниците ми като с…
—… като с гости?
— Не, като с военнопленници. Но преди това трябва да ме изслушате. Мис Дарма, мистър ди Гомера, моля за извинение. Нали ще ме почакате, докато поговоря с лейтенанта?
Двамата офицери се спуснаха в капитанската каюта, а Дарма и Яниш останаха на палубата.
Докато крайцерът се измъкваше в открито море, Морланд и лейтенантът разговаряха в каютата.
Когато отново излязоха на палубата, лицето на Морланд беше светло, той се усмихваше. Изглежда, беше доволен от проведените преговори.
— Мис Дарма, мистър ди Гомера — каза той, — няма да бъдете отведени в Лабуан. Параходът отива направо за Саравак.
— Където ще ни предадете на стария си приятел раджата? — засмя се Яниш.
— Да. Но това е всичко, което мога да направя, макар желанието ми да е друго — отговори Морланд с лека въздишка.
— А какво бихте желали, мистър Морланд? — попита Дарма.
Морякът поклати глава без отговор. След това хвана девойката под ръка, отведе я към кърмата и каза развълнувано:
— Бих искал да измъкна от вас едно обещание, мис Дарма.
— Говорете.
— Да не се връщате никога вече на борда на „Владетелят на океана“.
— Но нали съм ваша пленница. Каква цена искате за, обещанието ми!
— Раджата, за това ви давам честната си дума, ще ви пусне на свобода.
— Не, това е невъзможно, сър Морланд. На борда на „Владетелят на океана“ е баща ми. Неговата съдба е свързана със Сандокан. Той никога няма да напусне борда на „Владетелят на океана“. Мога ли да се откажа от родния си баща?
— Но помислете, мис Дарма! Ако се върнете там, какво ще се случи? Щом се наложи отново да се сражавам с парахода на Сандокан и успея да го потопя, всички на него ще загинат. В онзи съдбоносен час и вие ще бъдете там… Разбирате ли на каква мъка обричате човека, който е готов да жертвува заради вас живота си? Защо мълчите?
— Нека съдбата да реши участта ни! — отвърна девойката със скръб в гласа.
— Кажете ми, Дарма, обичате ли ме?
Без да отговори, Дарма го погледна с насълзени очи.
— Говорете, Дарма!
— Да промълви тя с толкова тих глас, че той се стори на моряка като въздишка.
Разговорът им беше прекъснат от Яниш.
— Капитан Морланд — каза той, — преследва ни някакъв параход.
— Да не би да е „Владетелят на океана“? — попита Дарма.
— Във всеки случай параходът е военен — прошепна Яниш, — домакините ни, изглежда, усетиха нещо и се готвят за бой.
Челото на капитан Морланд се свъси, лицето му пребледня едва забележимо.
— „Владетелят на океана“! — каза той тихо. — Той отново е тук. Пак иска да изтръгне щастието от ръцете ми.