Владетелят на океана
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фани Лозева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на океана». Краткое содержание книги:
Знае се, че Емилио Салгари е писал много за екзотичните южни морета, но никога не е плавал по море, освен веднъж, когато от Генуа му се наложило да отиде до Бриндизи. Може би тъкмо защото учил в морското училище във Венеция, но пропаднал на изпита за капитан от далечното плаване, той се амбицирал да обходи моретата с крилете на фантазията. Работил в Генуезката община и вечер, след като работната му стая притихвала, сядал да пише на свещ.
Биографи на писателя са Ломбардо-Радиче и Дж. Карбоне. Те изтъкват, че той е най-талантливият учител на поколенията преди всичко с дарбата си да създава живи характери, герои, винаги изправени пред нова проверка на своите нравствени сили в борбата между човешкото и нечовешкото и при необходимостта от поемането на единствено правилния избор. Забележителни са били познанията на Емилио Салгари и по зоология, ботаника, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати в действията.
Емилио Салгари
Владетелят на океана
Всеки епизод от живота на човека, за когото е разказът ми, е пълен с трагизъм и всяка негова крачка е съпроводена с истински драми,
За него, за походите му, за сполуките и несполуките му, за безбройните му победи и поражения, които приличат на победи, са създадени легенди, които не са достигнали до Запада, а са достояние само за милионите обитатели на островите по южните морета,
Но в архивите на английското и холандското правителство е съхранена цяла библиотека строго проверени документи, отнасящи се до живота на моя герой: той е бил непримирим враг на англичаните и целият му живот е преминал в неравна борба с „английския леопард“, в борба, която не може да не си спомня цяла Малайзия,
Сандокан! Отдавна легнал в пръстта и потънал във вечния си сън.
Сандокан! Господарят на Малайзия, Владетелят на океана.
Все още понякога това име като вихър се разнася над безчетните острови на южните морета и лицата на господарите бледнеят, затова пък очите на поробените святкат с неизменна ненавист!
Сандокан!
При това име малаецът от Борнео вдига гордо глава, усмихва се, конвулсивно стиска ръка, сякаш очаква, че от вътрешността на джунглата ще се разнесе призивният вик:
— Долу потисниците, деца на Малайзия!
Още на младини Сандокан, потомък на древен царствен род, бил изгонен от остров Борнео: англичаните подкупили разбойническите племена на крайбрежните даяки, снабдили ги с оръжия, боеприпаси и свалили от трона бащата на Сандокан — раджа на Синьото езеро.
Принц Сандокан отначало станал скитник, после — страшен пират, получил името Ужаса на моретата.
Съдбата го заставяла навсякъде, където и да се намирал, да се сблъсква с англичаните,
В Индия той преживял най-интересните епизоди от бурния си живот. Там, в компанията на многоизвестния португалски скитник Яниш, човек от типа на Кортес и Пизаро, и с помощта на знатния индус ТремалНаик и оръженосеца му Самбилонг, победил цяло княжество и върнал трона на младата рани на Асам, която била превърната в танцувачка и певица, което ще рече — баядерка, от узурпатора на престола на прадедите и. Тя станала жена на Яниш.
В същата Индия Сандокан водил кървава борба със сектата „Душителите“ — „Туги“. И убил вожда им. Сетне се върнал в отечеството си и възстановил своето княжество „Страната на Синьото езеро“.
Няколко от епизодите на живота му служат за тема на тази моя книга.
Авторът
НАПАДЕНИЕТО НА КОРАБА „МАРИАНА“
— Ще тръгнем ли най-после напред или не? Дявол да го вземе! Не мога да допусна, че сме заседнали като последни глупци в тоя пясък!
— Но няма никаква възможност да продължим, господарю!
— В какво собствено се състои препятствието?
— Трудно е засега да се определи.
— Дявол да го вземе! Какво е зяпала тази черна мутра, лоцманът? Пиян ли е бил? Няма що, добра слава си създават тия проклети малайци! Бях глупав досега да ги смятам за най-добрите моряци в целия свят, Самбилонг! Обтегни още платна! Духа благоприятен вятър! Може би ще успеем да се измъкнем .
— Не може нищо да се направи, господин Яниш, отливът е твърде бърз,
— Да го вземе дяволът тоя черен негодник и да го замъкне със себе си в ада!
Като произнесе тези думи, Яниш се обърна рязко към руля и събра вежди:
— Ей, лоцман! — викна, насочвайки пълен с негодувание поглед към седналия там малаец с черна като сажди кожа и с леко кривогледи очи, неспокойно сновящи наоколо.
Малаецът остави руля и с донякъде смутен вид, който издаваше вълнението му, приближи към Яниш
— Слушай, черна чумо! — обърна се Португалеца към него, като изразително сложи длан върху дръжката на единия от револверите си. — Какви шеги си намислил да си играеш с нас? Доколкото си спомням, твърдеше, че познаваш цялото крайбрежие на Борнео като петте си пръстта. Затова и те взех за водач на моята „Мариана“. А сега поради твоята тъпа глава сме заседнали в този пясък и не знам кога дяволът ще ни измъкне от него!
— Но, господарю … — измърмори малаецът объркан.
— Какво? — повиши глас Яниш, загубил обикновеното си самообладание, — Казвай по-бързо! Говори, мръснико!
— По-рано тук нямаше пясък, господарю.
— Лъжец! Да не си посмял повече да ме уверяваш, че току-що е поникнал от морското дъно! Ти, разбойнико, доведе нарочно „Мариана“ тук, за да я лепнеш за тия пясъци!
— Но, господарю… защо да го направя?
— Ти ще кажеш. Може да си в съюз с тайнствените врагове, които вдигнаха въстанието сред даяките! Знам ли те!
— Господарю, много грешиш, като мислиш така, аз абсолютно с никого нямам връзка освен със своите съотечественици.