Владетелят на океана
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фани Лозева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на океана». Краткое содержание книги:
Знае се, че Емилио Салгари е писал много за екзотичните южни морета, но никога не е плавал по море, освен веднъж, когато от Генуа му се наложило да отиде до Бриндизи. Може би тъкмо защото учил в морското училище във Венеция, но пропаднал на изпита за капитан от далечното плаване, той се амбицирал да обходи моретата с крилете на фантазията. Работил в Генуезката община и вечер, след като работната му стая притихвала, сядал да пише на свещ.
Биографи на писателя са Ломбардо-Радиче и Дж. Карбоне. Те изтъкват, че той е най-талантливият учител на поколенията преди всичко с дарбата си да създава живи характери, герои, винаги изправени пред нова проверка на своите нравствени сили в борбата между човешкото и нечовешкото и при необходимостта от поемането на единствено правилния избор. Забележителни са били познанията на Емилио Салгари и по зоология, ботаника, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати в действията.
До него приближи с бинокъл в ръце командирът на крайцера Лайлънд.
— Капитан Джеймс! — тревожно произнесе той. — Ако не греша, нас ни преследва голям военен параход.
— Може би е от нашата ескадра?
Морланд взе бинокъла и започна да се взира към преследвача.
— Проклятие! Той е! Това е „Владетелят на океана“ — изтръгна се от устата му.
— Сандокан! Браво! — продума тихо Яниш. — Изглежда, този път ще се отърва от удоволствието да вися на някое дърво.
— Това пиратът ли е? — попита лейтенант Лайлънд.
— Да, той е! — отговори капитанът.
— Ще се бием.
— Безполезно е! — отговори Морланд. — Съпротивата ни е невъзможна. Нашите изстрели няма да му причинят никаква вреда. Това е дяволски параход, който е брониран отлично. При това разполага с дългобойна артилерия и може спокойно да ни обстрелва от такова разстояние, на каквото нашите снаряди не могат да достигнат.
— И така да е! Във всеки случай без бой няма да спуснем знамето! — стисна устните си офицерът.
— Аз също не искам подобен позор. Но мисля, че има начин да избегнем това. Спуснете лодки и ме оставете да преговарям с Тигъра на Малайзия. Ще изгубите двама от пленниците, които трябва да предадете на Сандокан. Аз ще изгубя много повече. О, неизмеримо повече! Затова пък и крайцерът ни, и хората ни ще бъдат спасени от безсмислена гибел,
— Да бъде както казвате, капитан Морланд!
Крайцерът забави хода си. Моряците ловко спуснаха лодка. През това време „Владетелят на океана“ приближи. Могъщите му батареи бяха готови за бой, а на фокмачтата се развяваше кървавочервено знаме.
Като видя, че английският крайцер спира, вдига бял флаг и спуска лодка, Сандокан на свой ред заповяда „Владетелят на океана“ да спре и да изчака развръзката.
— Англичаните са станали предпазливи — каза той на неразделния си приятел ТремалНаик.
— Изглежда, крайцерът ще се предаде без бой — забеляза индусът.
— Само дето не знам какво бихме могли да направим с него.
— Ще му отнемем въглищата. Запасите ще ни трябват за нашите приятели даяките от Саравак.
— За всичко ще се намери място. Но дявол да го вземе, защо ли губим време, за да се обясняваме с англичаните. Нали сме тръгнали да търсим Яниш и дъщеря ти?
— Надяваш ли се да ги намерим на онази проклета скала? — попита скръбно и без надежда ТремалНаик.
— Да.. Но гледай, какво е това? В лодката като че ли влезе капитанът. Да не иска да ми връчи лично шпагата си?
— Това е той, той е! — приближи се развълнуван Самбилонг. — Това е капитанът на крайцера…
— Кой по точно? Говори разбрано! — каза Сандокан с раздразнение.
— Нашият пленник! Морланд!
— Морланд? — извика поразен Сандокан.
Лицето му се проясни. В очите му запламтя надежда.
— Морланд на борда на този крайцер? В такъв случай и Яниш и Дарма са там. Но как е могло да стане това? Невъзможно е. Грешиш, Самбилонг.
— Не! — каза Самбилонг. — Вижте! Той вече ви поздравява.
Под дружните тласъци на дванадесетте си гребла лодката на крайцера се носеше като стрела към „Владетелят на океана“. Морланд държеше руля и с размаханата си фуражка поздравяваше Сандокан и ТремалНаик.
Когато лодката се прилепи за борда, той пъргаво изтича по стълбичката и отдаде чест на Сандокан.
— Мистър Сандокан! Нося ви сведения за вашите близки — каза той с официален тон.
— Яниш? Дарма? — в един глас извикаха Сандокан и ТремалНаик.
— Да, те са на борда на английския крайцер — посочи към парахода Морланд.
— Защо не ги доведохте тук?
— Защото са пленници на командира на този кораб. Но той ви предлага да ги освободи при известни условия.
— Какви са условията му?
— Крайцерът не може да се бие с „Владетелят на океана“. Ако сте съгласни, след като получите пленниците, да го оставите свободно да продължи пътя си.
— Така да бъде! — отговори Сандокан. — Все някога ще успея да намеря този крайцер.
— Тогава заповядайте да спуснат бойния флаг. Командирът на крайцера ще ви предаде незабавно пленниците.
Червеното знаме беше незабавно свалено. В същия миг от крайцера се отдели втора лодка. В нея седяха Яниш и Дарма. Португалеца беше запалил спокойно цигара.
След няколко минути и двамата бяха на палубата в обятията на Сандокан и ТремалНаик.
Блед като платно, Морланд гледаше трогателната сцена.
— Чакам разпорежданията ви относно моята съдба — обърна се той към Сандокан. — Както и по-рано, аз съм ваш пленник.
Тигърът не успя да се намеси, когато прозвуча гласът на Яниш:
— Разбира се, скъпи капитан Морланд, вие сте свободен. Можете да останете с нас или да се върнете на крайцера.