Наследници [The Summons-bg]

23

Срещата бе уредена чрез един бивш студент на Рей, понастоящем съдружник в гигантска компания в Ню Йорк, която на свой ред се занимаваше с делата на собствениците на веригата казина „Каньон“ в цялата страна. Бяха осъществени контакти, бяха разменени услуги, бяха извити ръце — леко и много дипломатично. В деликатната област на сигурността никой не искаше да издава тайни. Професор Атли се интересуваше само от елементарните принципи.

Казино „Каньон“ бе издигнато до река Мисисипи в окръг Тюнайка през средата на деветдесетте, по време на втората вълна на мащабно строителство. Беше преживяло първите уволнения. Имаше десет етажа и четиристотин стаи и предлагаше седем декара възможности за бърза печалба, а освен това беше много популярно с изпълненията на ритъм енд блус. Рей беше посрещнат от мистър Джейсън Пиколо, някакъв вицепрезидент от централата във Вегас, и началника на охраната Алвин Баркър. Пиколо беше на трийсет и нещо, издокаран като модел на Армани. Баркър беше прехвърлил петдесет и приличаше на състарен бивш полицай в зле ушит костюм.

Като начало му предложиха кратка обиколка, но Рей отказа. През последния месец бе видял толкова казина, че му стигаше за цял живот.

— Колко от горните етажи са забранени за посетители? — попита той.

— Ами да видим — отвърна учтиво Пиколо и двамата домакини поведоха Рей отвъд масите и ротативките към един коридор зад касите. Нагоре по стълбите, още един коридор и стигнаха някаква тясна зала. Едната стена беше покрита с огледала. През тях се виждаше голяма зала с нисък таван и множество кръгли маси, покрити с монитори. Десетки мъже и жени седяха залепени до екраните и очевидно внимаваха да не пропуснат нещо.

— Това са скритите ни камери — обясняваше Пиколо. — Тези отляво следят масите за блекджек. В средата наблюдават заровете и рулетките, а отдясно — ротативките и покера.

— И какво гледат?

— Всичко. Абсолютно всичко.

— Избройте ми.

— Всеки играч. Наблюдаваме големите късметлии, професионалистите, броячите на карти и мошениците. Да вземем блекджека. Онези момчета там могат да следят десет ръце и да познаят дали някой брои карти. Онзи в сивото сако наблюдава лицата им и търси сериозните играчи. Те непрекъснато се въртят, днес са тук, утре са във Вегас, после се скриват за седмица и се появяват в Атлантик Сити или на Бахамите. Ако шмекеруват или броят карти, ще ги разпознае още щом седнат. — Говореше Пиколо. Баркър гледаше Рей така, като че ли той беше потенциален мошеник.