Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Наследници [The Summons-bg]
Наследници [The Summons-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследници [The Summons-bg]

Электронная книга - «Наследници [The Summons-bg]». Краткое содержание книги:

Действието се развива в окръг Форд, Мисисипи, където ексцентрични герои се сблъскват с тъмни семейни тайни. Рей Атли, 43-годишен, наскоро разведен, преподавател по право и любител пилот, получава писмо от своя умиращ баща, съдия в Луизиана. Същото писмо получава и по-малкия му брат Форест, черната овца в семейството. Двамата братя трябва да се явят в кабинета на съдията в уречен ден и час, за да обсъдят наследството, което ги очаква. Когато Рей пристига в родния дом, съдията е вече мъртъв. Но в шкафа в кабинета на стария Атли той намира пари, които баща му не би могъл да спечели от съдийство. Три милиона долара. Откъде са? Подкупи? Незаконни сделки? Комар? Удари в казината, изникнали като гъби в дълбокия Юг? Имат ли наследниците права над тях? Кой друг знае за тайната? Кой заплашва да убие Рей?
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 103
Перейти на страницу:

Първото братско посещение в подобна клиника беше по време на следването на Рей в Тулейн. Форест беше взел свръхдоза от някаква опасна комбинация хапчета. Лекарите му промиха стомаха и едва не го обявиха за мъртъв. Съдията го изпрати в някаква комуна до Ноксвил със заключени врати и ограда от бодлива тел. Форест стоя една седмица, преди да избяга.

В затвора беше лежал два пъти, веднъж като непълнолетен, веднъж като пълнолетен, макар да беше само на деветнайсет. За пръв път го арестуваха малко преди един футболен мач в гимназията, петък вечер, на плейофите, когато целият град чакаше отборът на Клантън да вкара гол. Форест беше на шестнайсет, малолетен, преден защитник, истински камикадзе, който обичаше да напада в последния момент и да си пробива път с шлема. Полицаите го прибраха от съблекалнята и го отведоха с белезници. Резервата беше непроверен новак и когато отборът беше премазан, Клантън така и не прости на Форест Атли.

Рей седеше сред публиката заедно със съдията и като всички останали се вълнуваше за мача. „Къде е Форест?“ — започнаха да питат хората, докато отборите разгряваха. Докато се хвърляше жребият, той беше в градския затвор, където го фотографираха и снемаха отпечатъците му. Намериха в колата му 392 грама марихуана.

Форест прекара две години в поправителен дом и беше пуснат на осемнайсетия си рожден ден.

Как шестнайсетгодишният син на изтъкнат съдия може да стане наркоман в малко южно градче, където дрогата беше слабо позната? Баща му и брат му си бяха задавали този въпрос хиляди пъти. Само Форест знаеше отговора и отдавна беше взел решение да го запази за себе си. Рей се благодареше, че повечето му тайни не излизат наяве.

След като подремна добре, Форест се събуди рязко и заяви, че има нужда да пийне нещо.

— Не — отвърна Рей.

— Безалкохолно, честна дума.

Спряха пред едно магазинче и си купиха газирана вода. За закуска Форест беше взел пакетче фъстъци.

— Понякога храната им не е никак лоша — рече той, когато отново потеглиха. Форест, екскурзоводът по клиниките за наркомани. Форест, авторът на пътеводители за наркокомуните. — Обикновено свалям по няколко кила — продължи той, докато дъвчеше.

— Имат ли фитнес зали и други такива? — попита Рей, за да върви разговорът. Всъщност не му се обсъждаха екстрите на различните заведения.

— Някои имат, други — не — отвърна самодоволно Форест. — Ели ме беше пратила в една клиника във Флорида досами плажа, много пясък и вода, много загубени богаташи. Три дни ни промиваха мозъците, после ни скъсаха от упражнения. Туризъм, велосипеди, спортно ходене, фитнес, ако искаме. Направих си страхотен тен и свалих седем кила. После осем месеца останах чист.

В жалкия му животец всичко се измерваше с периоди на трезвеност.

— Ели те е изпратила там? — учуди се Рей.

— Да, беше преди години. По едно време изкара малко пари, не кой знае какво. Аз бях стигнал дъното, а тогава тя още се интересуваше от мен. Мястото беше хубаво и някои от сестрите бяха мацки от Флорида с къси поли и дълги крака.

— Трябва да го опитам.

— Я се…

— Шегувам се.

— На запад пък има едно местенце, където ходят всички звезди. Казва се „Хасиендата“ и е хотел „Риц“ на наркоклиниките. Разкошни стаи, минерални бани, всеки ден масажи, готвачите могат да ти измайсторят страхотни неща по хиляда калории на ден. А специалистите им са най-добрите в света. Ето това ми трябва, братле, шест месеца в „Хасиендата“.

— Защо точно шест месеца?

— Защото толкова ми трябват. Опитвах с два, с един месец, с три седмици, две седмици, но не ми стига. Мен трябва да ме заключат за шест месеца, да ми промият мозъка из основи, пълна терапия и лична масажистка.

— Колко струва?

Форест подсвирна и обели очи.

— Кажи едно число. Не знам. За да влезеш, ти трябват милион долара и две препоръки. Представи си само, препоръки. „До подбраното общество на «Хасиендата»: препоръчвам приятеля си Дуфъс Смит като пациент в прекрасната Ви клиника. Дуфъс пие водка за закуска, смърка кока за обяд, следобед нагъва хероин, а за вечеря обикновено е в безсъзнание. Мозъкът му е хванал коричка, вените му са нацъфкани, черният му дроб е станал троен. Дуфъс е точно за Вас, а баща му притежава Айдахо.“

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)