Наследници [The Summons-bg]

Първото му и единствено предишно посещение в дома на Ели Кръм беше по същия повод като настоящето. Форест се беше запил и беше изчезнал, та семейството му държеше да разбере дали е умрял, или са го прибрали на топло. По онова време баща им още работеше и всичко си беше нормално, включително и издирването на Форест. Разбира се, съдията бе твърде зает, за да тръгне да търси малкия си син, пък и защо трябваше да го прави, като можеше да прати Рей?

Къщата се намираше в центъра на Мемфис. Стара викторианска сграда, останала от бащата на Ели, който някога бил заможен човек. Друго наследство, кажи-речи, нямаше. Форест бе привлечен от мисълта за попечителски фондове и истински семейни пари, но петнайсет години по-късно бе изгубил надежда. В началото на връзката се бе разполагал в голямата спалня. Сега квартируваше в мазето. В къщата живееха и други, все нуждаещи се от подслон хора на изкуството.

Рей паркира до тротоара. Храстите имаха нужда от подрязване, а покривът плачеше за ремонт, но иначе къщата старееше красиво. Форест я боядисваше всеки октомври, винаги в смайваща цветова схема, за която двамата с Ели спореха по цяла година. Сега беше бледосиня с червени и оранжеви кантове. Форест казваше, че веднъж я боядисал в петроленозелено.

Млада жена със снежнобяла кожа и черна коса го посрещна грубо на вратата.

— Да?

Рей я гледаше през мрежата за комари. Зад нея къщата беше мрачна и зловеща също като последния път.

— Ели тук ли е? — попита той възможно най-грубо.

— Заета е. Кой я търси?

— Аз съм Рей Атли, братът на Форест.

— На кого?

— На Форест. Живее в мазето.

— А, този Форест. — Тя изчезна и Рей чу някакви гласове в дъното на къщата.

Ели беше облечена с бял чаршаф на капки и петна от глина и вода, с процепи за ръцете и главата. Сушеше ръцете си с мръсна кърпа за чинии и изглеждаше раздразнена, че някой й прекъсва работата.

— Здрасти, Рей — каза тя, като че ли виждаше стар приятел.

— Здрасти, Ели. — Той я последва към всекидневната.

— Труди, донеси ни чай, моля те — извика тя.

Въпросната Труди не отговори. Покрай стените на стаята беше подредена колекция от най-кичозните саксии и вази, които Рей беше виждал. Форест твърдеше, че Ели ги ваела по десет часа на ден и не можела да се раздели с тях.

— Моите съболезнования за баща ти — каза тя. Седнаха до малка стъклена масичка, чиито крака представляваха три фалически цилиндъра, всеки боядисан в различен цвят. Рей не смееше да я докосне.