Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Калинката снася своите яйчица по листата и клонките. Те са яркожълти, с удължена форма и заострен свободен край, сгрупирани са и залепени на купчинки. Една калинка снася от 100 до 300 яйчица. От тях се излюпват калинковите личинки. Те приличат на къси прешленести гъсенички с три чифта крачета, на цвят са синкавосиви с оранжеви петна. Те също така изпускат сок с неприятен вкус и затова птиците почти не ги ядат. Порасналата личинка се превръща в неподвижно закрепена за листа какавида. От нея вече се измъква младата калинка.
Шарената личинка на калинката е извънредно лакома: преди да се е превърнала в, истинска възрастна калинка, тя изяжда за сезон по около 1000 листни щитоносни въшки и вредни паячета, или всеки ден, за да не е гладна, тя трябва да намери и изяде от 60 до 100 възрастни листни въшки или към 300 по-дребни личинки от листни въшки. Затова калинката е полезна за народното стопанство. Трябва да я пазим!
КОПРИНЕНА ПЕПЕРУДА
Всеки се възхищава от лъскавите и гъвкави копринени тъкани. Тях ние дължим на копринената буба. Досега не са намерени самостоятелно живеещи в природата диви копринени пеперуди. Предполага се, че днещните тромави, нелетящи, а само пърхащи с крилцата си копринени пеперуди произлизат от по-леки и по-дългокрили пеперуди, които добре хвърчат. Предполага се, че нейните диви предци са живеели в района около Хималаите, където вече одомашнена, копринената пеперуда е била отглеждана още преди 4500 години пр.н.е. Оттам била пренесена в древния Китай, където я развъждали масово. В Европа отглеждането и започнало чак през VIII век.
И така копринените буби са отвикнали да летят. Мъжките се отличават по по-слабото си телце и по-добре развитите си перести пипалца (антени). Женската е по-дебеличка, тъй като коремчето й е изпълнено с яйчица, които тя трябва да снесе. Една женска копринена пеперуда снася 500–600 яйчица, които наричаме „семе“. От дребните и бели яйчица се излюпват малки червеникави гъсенички, които са много лакоми и с апетит гризат черничевите листа. Те бързо нарастват и сменят кожицата си 4 пъти — превръщат се във все по-голяма гъсеница. В петия си стадий тя вече е дълга 8–9 см. Гъсеницата омотава около себе си пашкул от копринена нишка, която е дълга около 1 км. На десетия ден от закрепването на пашкулите по клонките те се събират. В тях свитата гъсеница постепенно се превръща в неподвижна какавида, от която ще излети самата пеперуда. За да не бъде пробит пашкулът от пеперудата, всички събрани пашкули се попарват с гореща вода и така се умъртвява какавидата.
Дълго време човекът е провеждал изкуствен подбор над копринената пеперуда. Затова днес има различни породи, които се отличават по естествения цвят на коприната: бял, жълт, сивосинкав, светлозеленикав, бледорозов и пр.
Установено е, че пашкулите, от които излитат мъжки пеперуди, имат по-дебели стени, т.е. съдържат повече коприна. Пеперудите от специално облъчени в лабораториите пашкули снасят яйца, които дават повече мъжки пеперуди. Така добивът на коприна може да се повиши с 30%.
ЗЕЛЕВА ПЕПЕРУДА
Колко много и различни пеперуди летят 6 природата — едни от други по-пъстри, по-красиви. Не случайно ги наричат понякога „крилати цветя“. Сигурно сте виждали и зелевата пеперуда — тя е едра, с бели крила и най-често ще я намерите в ония зеленчукови градини, където има засадено много зеле, любимата храна за гъсеничките й.
Ако хванете пеперуда, по пръстите ви ще полепне прашец. Погледнете ли го с лупа, този прашец прилича на дълги люспички, наредени като керемидки по повърхността на крилото и така те дават разнообразна красива шарка. При зелевата пеперуда горният край на ъглите на крилата е черен, а мъжките имат по две черни петна като точки по предните крила и по една — по долните крила. Освен това някои от люспите издават специфична миризма — различна за различните видове пеперуди. Това им помага да се намират една друга на големи разстояния и да образуват двойка.
Женската пеперуда обикновено снася яйчицата си (общо 250–300) по долната повърхност на листа. Просто те са залепени на купчинки от по 20–30 златожълти яйчица. След 10–14 дни от тях се излюпват малки гъсенички с яки челюсти. Те лакомо гризат зелевите и други листа, бързо нарастват и три пъти сменят кожицата си — преобличат се. След това гъсеничката търси някое по-скрито място, закрепва се и се омотава с паяджина, която изпуска, свива се неподвижно, покрива се с кожица и се превръща в какавида. Вътре в какавидата пък гъсеничката се превръща в пеперуда, която пропуква кожицата и се измъква от нея. Изсушат ли се свитите и надиплени крилца, изпънат ли се, тя вече е готова за полет. Кратък е животът на пеперудата. Тя се подхранва със сокове от различни растения и така живее докато снесе яйцата си.