Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Мухата е всеядна — храни се не само с това, което ядем и ние, а и с мърша, торни вещества и пр. Като посещава домовете на болни, техните постели и отходните им места, а след това прехвръкне и кацне на здрав човек или на храна, тя пренася разни зарази: коремен тиф, паратиф, холера, дифтерит, де-зинтерия и други стомашно-чревни разстройства.
Мухата снася яйцата си в развалени хранителни продукти, в сметта и в тора, наведнъж по 100–150 яйца, а след 2 до 4 дни повтаря, потретва и т.н. — така снася общо към 600 яйца, а при горещо време и до 2000 яйца. От тях се излюпват личинки, подобни на червейчета, които усилено се хранят с разлагащи се гниещи храни. Добре, че много от тях загиват, а и голяма част от мухите измират или се изтребват от неприятелите им — паяци, жаби, гущери, лястовици. Иначе само от една-, единствена муха за едно лято би се получило безбройно потомство!
Поради заразите, които пренасят, мухите трябва да се унищожават.
ПОЛСКИ ЩУРЕЦ
Хубави са звездните летни нощи в полето: въздухът е свеж и чист, навред наоколо се носи звучното „щрик-щрик-щрик,…“ — пее полски щурец.
Трудно е да се види самият свирач. Почувствува ли стъпки, той бързо се скрива в дупката си. Даже съвсем леко гущер да пропълзи или сухоземна жаба да полази, той усеща и се скрива в подземното си скривалище. Жилището му има един пръст дължина, отначало водоравно, а след това закривява надолу.
Полският щурец е почти изцяло черен, с червеникави задни крака и с чернокафяви до тъмносиви горни надкрилия (долните му ципести летателни криле са слабо развити). Отпред на голямата му глава (тя е още по-едра при мъжките) има чифт дълги черни мустачки — пипалца или антени. Челюстите му са силни и здрави — с тях прегризва сочни стъбълца и листенца. Храни се също и с плодчета и семенца. Ако някой друг щурец се приближи до дупката му, започва схватка, докато по-слабият се отдръпне преди да е сериозно наранен. Щурецът се движи пълзешком, но и подскача благодарение на по-дългите си задни крака. Дясното крило винаги припокрива лявото. По крилната му жилка се намират няколко или множество здрави зъбчета, които действуват като лък. А отгоре на долното крило има издадена жилка, която при изправяне на крилцата е удобно да бъде стъргана като струна — това е музикалният инструмент на полския щурец. Всеки вид щурец си има различни песни, както всеки народ — различен език. Досега са установени 6 различни значения на разните му песни. Една от тях, най-често свирената мелодийка, — е на повикването или можем да я наречем „Ела!“ Женската я чува (при щурците, както при скакалците, слуховият отвор е встрани на краката им — т.е. имат „крачно ухо“), приближава до свирача, запознават се — така образуват семейна двойка. С дългото си яйце-полагало на края на коремчето женската внимателно снася 500–600 малки бели удължени яйчица в земята. От тях се излюпват дребни личинкови щурчета, почти без крилца. Растат и се преобличат и наесен вече са почти колкото възрастния щурец — 2–3 см, но са още без крила. Презимуват зарити в земята, в дупки, под треви и пр. в зимно вцепенение. А напролет се преобличат още веднъж и вече са истински възрастни крилати щурци.
КАЛИНКА
Всеки познава това красиво бръмбарче. Кое дете не е оставяло калинка-малинка да пропълзи на пръста му, да разпери крилца и то да я подканя по-бързо да литне? Но колко малко знаем за нея!
Калинката е малко бръмбарче — на дължина достига до 0,7 см и е полукръгло. Телцето й има две бели точки отпред. Надкрилията й са аленочервени с по три черни кръгли точици и с още една средна черна точка на гръбното триъгълниче между крилата — или всичко седем точки. Затова учените я наричат „седемточкова калинка“, за разлика от другите видове, които имат по 2, 5, 14 точки или са без точки и с друг цвят. Вземем ли я в ръка, тя се преструва на умряла. Пипнем ли я, изпуска зеленикав сок с неприятен вкус. Затова и насекомоядните пойни птици почти не я кълват за храна.
Калинката е лакомо и хищно бръмбарче. Тя се храни главно с нелетящите листни въшки, които най-често във влажно време се появяват по сочните листа и клончета на дърветата и другите растения. Листните въшки смучат от сока на растенията и затова те заслабват, повяхват и пожълтяват. Калинката прелита и кацва там, където те са струпани и започва една по една да ги яде. Попадне ли й на пътя гъсеничка, и нейното сочно телце отива за закуска на калинката.