Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Пчелите си изграждат от восък големи пчелни пити ц за да ги улеснят, хората им поставят в кошерите рамки с готови восъчни основи за питите. Изградените шестоъгълни килийки служат или като складчета за мед, или като стаички, в които се развиват личинките на пчелите. По-големите клетки са за отглеждането на мъжките пчели (търтеите), а най-големите, с неправилна форма, са за размножаващите се пчели (цариците или майките). Останалите са за женските пчели — работнички.
В един кошер живее една пчелна майка. Тя снася на денонощие средно по 1200 до 2500 яйчица. От неоплодените яйчица се излюпват търтеите. Те не работят като другите пчели, затова след оплождането на царицата работничките пропъждат търтеите от кошера. От оплодените яйчица се излюпват или работнички, или царици (съвсем малко на брой). Преди зазимяването броят на работничките намалява до 10–20 хиляди, за да може да стигне храната. Лете броят им се повишава до 60–70 хиляди.
Презимуващите пчели живеят по 8–9 месеца, летните — по 1–2 месеца, а царицата — до 5 години. През лятото една част от пчелите със старата царица се изселва и каца на някой клон. Ако пчеларят не прибере веднага отделилия се рой в нов кошер, той може да го загуби. Ако се грижи добре за пчелите, подхранва ги за зимата и им намира добра цветна паша, пчеларят ще получи много мед. Обикновено от един кошер се добива около 15–16 кг мед, но има и рекордни добиви — от 60 до 100 кг.
По износ на мед България е една от първите страни. Нашата богата природа предлага много благоприятни места за цветна паша на пчелите.
КОМАР
Чуем ли пискливото му звънене, знаем, че той ни е открил и че ако сме неподвижни, ще се „приземи“ или на лицето или на ръката ни. Забива в кожата шиловидното си острие, изпуска с плюнката си вещества, крито предизвикват приток на кръв и прободеното кожно капилярче и лакомо смуче… Всичко дотук е вярно, освен едно: това беше „тя“, а не „той“. Защото мъжкият комар има по-слаби челюсти и никога не смуче кръв, а се храни само с растителни сокове. И женският отначало е вегетарианец. Но когато ще трябва да снесе яйца, започва да чувствува глад за кръв. След кръвосмученето, ако пролетта е позатрплила вече блатната вода над 10–11°, снася по тихото водно ниво към 150–200 яйчица. Те са плаващи — поединично или на групички. От тях след 2–3 денонощия се излюпват плаващи и гмуркащи се комарени личинки, които дишат атмосферен кислород. Много са лакоми — хранят се с дребни водни организми и нишковидни водорасли. Само за един месец увеличават ръста си 8 пъти, като 3 пъти сменят тясната им вече обвивка с по-широка и по-удобна. Ако температурата на водата е към 20-25°, личинките завършват развитието си за 3–4 седмици, а при 25-30° — само за 8–10 дни се превръщат в главеста плаваща какавида. Вътре в нея личинката се преобразява на млад комар. Тогава кожицата на какавидата се разпуква откъм гърба и се разтваря. Младият комар, с още меки и неукрепнали крилца, стои известно време в тази кожеста лодчица — какавидената обвивка.
Комарът притежава само една двойка крила. Маларични-ят комар е по-дребен и по-тънък. Дълъг е от 0,6 до 10 мм. Обикновено не се издига на повече от 15–20 м височина и не се отдалечава на повече от 1–2 км от родното си място. Заселва се близо до спокойни разливи и блатисти места с повече свободна водна повърхност и по-богати на нишковидни водорасли, но използува също така всяко водно място — дори събраната дъждовна вода в хралупите на дърветата.
Мъжките комари живеят само няколко дни, а женските — към 2 месеца. За едно лято се излюпват 4–5 поколения комари.
Борбата против комарите се води както чрез засипване и пресушаване на локвите и мочурливите места, така и по химичен път.
ДОМАШНА МУХА
Навсякъде, където прониква и се заселва човекът, и тя пътува с него — също като сянката му. Има я във всички климатични зони.
Мухата лети добре, въпреки че за разлика от повечето насекоми има само един чифт крила — предни. Очите й са големи и са съставени от множество долепени едно до друго прости оченца. Всяко вижда отделна част от кръгозора пред мухата, а отделните образи, събрани, дават цялото изображение на гледката пред погледа й.
Мухата е голяма „чистница“: щом кацне, започва да чисти тялото и главата си като ги „четка“ с краката си и изтърсва полепналите по тях малки прашинки. Често търка една в друга „лапичките“ на предните си крачета. Оказва се, че още със стъпването върху някоя повърхност, тя изследва химически дали това вещество е за ядене или не. При това органът за химически усет се намира именно на края на краката й. След това мухата спуска хоботчето си и изпуска от смилателните си сокове, за да разтвори част от веществото — ако например то е бучка захар, тя всмуква полученият по този начин сладък сос.