Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
МРАВКА
(от Н. Боев)
„…Бабо мравке, где така?
Тичам, щурчо, за храна…“
Всеки знае за този стихотворен разговор между мравката и щуреца. Той — скитник, гуляйджия, безгрижен и нехаен, а тя — постоянно в движение, винаги тича разбързана.
Различни видове мравки живеят у нас. Някои са се заселили дори и по стените на домовете и ни създават неприятности, други живеят под земята. След дъжд, като изпръхне пръстта, ще видите как те изравят по градинските алеи запушения вход на мравуняка и около дупчицата има пръстен от ситно изрината земя, като кръгче. Други видове са се подслонили под камъните или са се заселили сред корените на дърветата. Но в гората най-често се срещат разновидности от ръждивата или червеникавата горска мравка. Мравуняците й обикновено са разположени близо до дърво, и то откъм югоизточната му страна — тя е по-огряна от слънцето, по-топла. Отгоре мравунякът е покрит с „покрив от керемиди“ — това са подредените по повърхността му борови иглолиста. В мравуняка на сухо място са снесените от мравката-майка бели яйчица. От тях се излюпват мрави личинки. Те растат и се превръщат в какавиди (бели като ориз пашкулчета), които погрешно наричат „мрави яйца“. От тях се излюпват младите мравки, смяната на работничките, които се грижат за реда в мравуняка и за набавянето на храната, за отглеждането на мравчените личинки. В мравуняка има само една или няколко майки, които снасят яйца. Както при пчелите, така и при мравките всяка година мравунякът се рои. Отглежданите крилати млади мъжки и по-едри женски мравки излизат навън, пред входовете на мравуняка. А там тълпа от мравки — като на митинг. Празник е за тях този майски или юнски ден! Крилатите мравки литват и търсят нови благоприятни места за заселване. След като си е избрала нов адрес, младата женска мравка откъсва крилцата си и снася първите си яйца, грижи се за излюпването им, за превръщането на какавидите в първите мравки-работнички.
Мравките от един средно голям мравуняк от ръждивата горска мравка за едно лято унищожават около един милион гъсеници и други вредни горски насекоми.
ОСА
Тя е малко по-голяма от пчелата, но е с по-тънко кръстче и е по-пъстра от нея — нашарена е по челото и по коремчето с яркожълти и черни петна и препаски. Тази окраска като че предупреждава: „Пази се, аз хапя и жиля!“ Жилят само женските оси-работнички, а мъжките нямат жило. Характерно е, че жилото на осата е като равно неназъбено шило и тя може многократно да жили (за разлика от пчелата, която след ужилването умира). Тя е всеядна. Горните й челюсти са силно развити. С тях убива и разкъсва уловената гъсеница, муха или друго насекомо и го изяжда късче по късче. Обича и сладките храни — ябълки, круши, които издълбава така, че остава само кожицата им. Понякога осите се вмъкват разбойнически в някой кошер и се гощават с пчелен мед. Яките горни челюсти й служат също така за защита — те са като силни клещи-ножици и с тях може болезнено да ухапе и човек. С помощта на долната си устна тя облизва и сочни храни.
Осите си построяват свой кошер — осарник, но по-различен от пчелния. През пролетта слънчевите лъчи събуждат презимувалата в някое скрито място женска оса. Тя излита, нахранва се и започва с челюстите си да откъртва от кората на дърветата, сдъвква добре късчетата дървесина и с тях изгражда първите няколко килийки. Килийките са разположени само от едната страна на малката пита и са отворени отдолу. В тях никога няма мед, а след като от яйцата се излюпят личинките, самата оса-майка лети и им донася месна, насекомна или плодова храна, която отначало сама сдъвква. След 2 седмици лакомите личинки се превръщат в какавиди. За да не изпаднат през насочения надолу отвор, както яйчицата, така и личинките и какавидите са прикрепени за стените на килийката със спасително въже — леплива нишка. След още 2 седмици от какавидите се излюпват първите млади оси-работнички. Сега вече лек става живота на осата-майка: те започват да се грижат за нейната храна и надстрояват още килийки, а тя само снася нови и нови яйчица. Понякога осарникът има 2–3 и повече етажа. Това жилище служи само за едно лято.
Някои видове оси са полезни, защото се хранят предимно с гъсеници и вредни насекоми. Най-голямата и най-опасна оса у нас е стършелът. Той също е нашарен с черно и жълто.
ПЧЕЛА
Става дума за медоносната пчела, която се отличава от другите видове диви пчели. Вкусът на меда познава дори и мечката, която с риск да бъде нажилена от разгневените пчели се покатерва по дърветата да търси в хралупите меда им. Пчелното млечице допринася за оздравяването и укрепването на много преболедували слаби хора. Пчелната отрова пък се използува против ревматизъм, радикулит и други болести. Различни приложения в техниката намира пчелният восък. Овошките се отрупват с плод благодарение на пчелите, които кацат от цвят на цвят и така ги опрашват.