Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Има и други.
— Двама други, да сме по-точни. И никой от тях не е професионален крадец.
— Откъде знаеш, че са двама?
— Знам много неща, Шурк. Единият е жена, която изневерила на мъжа си и той на свой ред похарчил всичките си спестявания за проклятие срещу нея. Другият е дете, произход на проклятието неизвестен, живее в двора на старата кула зад двореца.
— Да. Навестявам я понякога. Не знае кой я е проклел. Всъщност няма никакъв спомен за живота си.
— Сигурно е добавка към основното проклятие — разсъди Техол. — Но наистина е любопитно.
— Да. Цената беше половин пик. Колко ли ще трябва за магията, която ще й върне спомените?
— Поне още половината според мен. Множко е за едно десетгодишно дете. Защо просто не я убиеш и не я заровиш някъде на по-скрито, или да я пуснеш в канала? — Той я погледна. — Хм. Знаеш ли, Шурк, ще включим проучването на тази загадка — подозирам, че те интересува, въпреки че не си го признаваш.
— Не бих имала нищо против да забия нож в окото на този, дето е проклел детето. Но нямам следи.
— А, значи не си съвсем безчувствена.
— Не съм казвала такова нещо, Техол. Но след като не можах да намеря никаква следа, признавам, че интересът ми понамаля.
— Ще видя какво мога да направя.
Умрялата кривна глава на една страна и го изгледа мълчаливо.
— Някога беше гений.
— Вярно си е.
— После загуби всичко.
— Точно така.
— И с това, предполага се, и доверие.
— О, едва ли, Шурк Елале.
— Аха. Всичко е част от дяволския ти план.
— Всеки добър план е дяволски.
— Не ме карай да се смея.
— Старая се, Шурк. Споразумяхме ли се?
— Тайната с проклятието над детето не е това, което смяташе да ми предложиш като възнаграждение за услугите ми, Техол. Друго какво?
— Отворен съм за предложения. Искаш ли да бъде премахнато проклятието? Копнееш ли за вечна нощ? Последното потайно измъкване на крадливата ти душица? Искаш ли да бъдеш истински възкресена? Отново да ти се дари живот? Отмъщение срещу онзи, който те е проклел?
— Това вече го направих.
— Добре. Признавам, че не съм изненадан. Кой беше обвинен за това?
— Джерун Еберикт.
— Хитро. Като стана дума за него…
— Да не би да е един от обектите ти?
— Съвсем вярно.
— По принцип не обичам убийствата. Освен това той уби доста негодници.
— Не искам да го убиваш, Шурк. Само да го ограбиш.
— Джерун Еберикт става все по-нагъл, вярно.
— Предразположеност, факт.
— Ако предположим, че поддържането на статуквото си струва.
— Не прави предположения, Шурк. Въпросът е по-скоро кой контролира въпросното статукво. Финадът губи контрол върху собствените си апетити.
— Да не си един от обектите му, Техол?
— Не, доколкото знам. Поне засега. Предпочитам да си остане така.
— Голямо предизвикателство ще е да се надвият защитите на имението му.
— Сигурен съм.
— Колкото до хонорара ми, не ме блазни да живея отново. Нито да умра окончателно. Не, това, което искам да получа, е подобие на живот.
Техол повдигна вежда.
— Искам кожата ми да сияе, с осезаем живец. Очите ми да излъчват тъмна съблазън. Косата ми трябва да е сресана изящно. Нови дрехи, цветен аромат да лъха след мен. И искам отново да изпитвам удоволствие.
— Удоволствие?
— Сексуално.
— Може да е просто от компанията, с която вървиш.
— Не ме карай да се смея.
— Ще храчиш слуз.
— По-добре да не знаеш, Техол Бедикт. Сигурно и за това можем да направим нещо. Водата в оная река беше поне тригодишна.
— Всъщност как успяваш да говориш, като не дишаш?
— Не знам. Мога да си вкарвам въздух в гърлото. Но скоро пресъхва.
— Забелязах. Някои от тези неща могат да се уредят много лесно, макар че трябва да сме предпазливи. Други, например връщането на удоволствието, явно ще са проблематични. Но съм сигурен, че все нещо може да се уреди…
— Няма да е евтино.
— Сигурен съм, че Джерун Еберикт ще е щастлив да плати.
— А ако се окаже, че струва всичко, което той има?
Техол сви рамене.
— Скъпа, парите в случая не са целта на занятието. Канех се да ги потопя в реката.
Тя го изгледа, този път малко по-продължително.
— Бих могла да ги взема с мен.
— Не ме карай аз да се смея, Шурк. Сериозно.
— Защо?
— Защото смехът ми е много заразителен.
— А. Вдянах.
— А поръчката? — попита Техол.