Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Шурк Елале се удави.
Но както се оказа, имаше мъртъвци и мъртъвци. Без самата Шурк да знае, някоя от жертвите й я беше проклела. Проклятие, заплатено изцяло и утвърдено в Празния храм. Тъй че макар дробовете й да се напълниха с мръсна вода, макар сърцето й да спря, както и всички останали външно различими функции на тялото и мозъка, когато накрая я извадиха от канала, тя се изправи, цялата оплескана в тиня, с помръкнали очи — бялото бе станало кафяво от пръсналите се кръвоносни съдове — и общо взето много окаяна и някак тъжно вглъбена.
Оттогава дори престъпниците и бездомниците я отбягваха. Всъщност всички живи. Подминаваха я, все едно че е призрак, някакъв мъртъв спомен.
Плътта й не гниеше въпреки забележимо болнавата й бледнина. Способностите й и прословутата й ловкост също не бяха намалели. Можеше да говори. Да вижда. Да чува. Да мисли. Нищо от това не подобряваше настроението й.
Бъг я намери точно там, където му беше казал Техол. В една задънена пресечка зад един курвенски бардак. Слушаше, както всяка нощ, стоновете на удоволствие — истински и импровизирани, — леещи се от прозорците.
— Шурк Елале.
Равнодушните мътни очи се приковаха в него.
— Не доставям удоволствие — каза тя.
— Уви, и аз напоследък. Дойдох с предложение за договор от моя господар.
— И кой ще да е той?
— За жалост, още не мога да кажа. Работата е кражба, Шурк.
— За какво са ми богатства на мен?
— Хм, това зависи от естеството им, предполагам.
— И какво си представя твоят господар, че мога да пожелая?
— Може да се договори.
— Той не знае ли, че съм умряла?
— Разбира се, че знае. И ти изпраща съболезнования.
— Нима?
— Не, това си го измислих.
— Никой не ме наема вече.
— Точно затова той знаеше, че ще си на разположение.
— Никой не харесва компанията ми.
— Хм, една баня няма да навреди, но той е готов на отстъпки.
— Ще говоря с него.
— Чудесно. Той беше сигурен, че ще се съгласиш. В полунощ.
— Къде?
— На един покрив. С легло.
— С него?
— Да.
— В леглото му?
— Хм, не съм сигурен, че имаше предвид точно това…
— Радвам се да го чуя. Може да съм умряла, но не съм от лесните. Полунощ — до полунощ и четвърт. Не повече. Ако успее да ме убеди дотогава — добре. Ако не — толкова по-зле.
— Четвърт час ще е повече от достатъчен, Шурк.
— Глупав си, ако си толкова убеден в това.
Бъг се усмихна.
— Мислиш ли?
— Къде е Бъг?
— Ще се срещне с нас тука. — Техол отиде до дивана, настани се в него, после полегна. Изгледа накриво трите жени. — Е, какво е толкова важното, че трябваше да рискувам да ме разкрият заради тази безразсъдна среща?
Шанд потърка бръснатата си глава с мазолестата си ръка.
— Искаме да знаем какво си намислил, Техол.
— Точно така — потвърди Рисарх.
Хеджун, скръстила ръце, добави намръщено:
— И нямаме нужда от телохранител.
— О, забравих за него. Той къде е?
— Каза, че трябвало да си събере багажа — отвърна Шанд. — Ще дойде всеки момент. Не, другите още не са го виждали.
— Аха. И гледат скептично на ентусиазма ти.
— Тя винаги преувеличава — каза Рисарх.
— Освен това — сопна се Хеджун — какво общо има оная му работа с това да е телохранител? Не ме интересува колко му е голям!
Вратата на склада изскърца и всички се обърнаха натам. Ублала Пунг боязливо надникна вътре — кръглото му лице се появи точно под горната греда.
— Почитаеми! — подвикна Техол. — Влезте, моля.
Полукръвният се поколеба. Светлите му очи зашариха между Шанд, Рисарх и Хеджун.
— Ама те са… три — измънка той.
— Три какво?
— Жени.
— Да, вярно — каза Техол. — И какво?
Ублала се намръщи и устните му се събраха в нещо, което много приличаше на цупене.
— Не се притеснявайте — подкани го с махване на ръката Техол. — Обещавам да ви браня от тях.
— Наистина?
— Абсолютно. Влез, Ублала Пунг, и добре дошъл.
Грамадният мъж открехна вратата още малко и пристъпи вътре.
Ясно беше, че багажът му не включва панталони или препаска. Беше точно толкова гол, колкото в канала. Не че дрехите щяха да скрият кой знае колко атрибутите му, заключи Техол след кратък унил размисъл. „Добре де, все едно.“
— Гладен ли си? Жаден? Отпусни се, приятел. Остави си торбата… да, там е добре. Седни — не, на пейката, не на стола — ще вземеш да го счупиш… Ублала, тези жени имат нужда от телохранител. Разбирам, че си приел офертата на Шанд…
— Мислех, че ще е само тя.
— Каква е разликата?
— По-трудно ще е.
— Вярно. Но повечето време ще си тук… — Техол млъкна, понеже най-сетне забеляза, че от влизането на Ублала Шанд, Рисарх и Хеджун нито са помръднали, нито са казали дори думичка.