Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
- Флеърти?
- Мисля, че има с какво да те изненада, Абьл. Остави го да води нещата както си е наумил.
Флеърти изглеждаше достатъчно корав, за да изиграе ролята на лошото ченге. Черната му коса бе пригладена назад, а кафявите му очи винаги гледаха изпитателно. Носът му беше чупен в отдавнашни юмручни битки, а над едната вежда имаше белег.
В мръсната хотелска стая Стенър седна да поговори с Болинджър — опърпан риж мъж с лош дъх и неприятен характер, а Флеърти издърпа един стол в ъгъла. Под мишницата му висеше внушителен револвер 38-и калибър.
- По дяволите! — кресна Болинджър. — Налага се да се откажа от всичко, човече! От приятелите си, къщата си, колата, всяко шибано нещо в живота ми, а тоя се дърпа за някакви си сто бона годишно и нова кола!
- Ще ти кажа от какво можеш да не се откажеш — пресече го Стенър.
- Така ли? От какво?
- От доживотна присъда, Боби. Без право на обжалване. Когато те вкараме в съда, ще излезеш оттам с много черно бъдеще. И сигурно няма да видиш слънцето чак до деня, в който синът ми се кандидатира за президент. А синът ми още не е роден. Сещаш ли се?
- Чудесно! Чудесно, мамка му стара! Предлагам ти нещо съвсем сериоз...
- Сто хилядарки годишно и нова кола въобще не звучат сериозно. Продай корветата и си купи нещо CHOCHO.
- А бе ти да не си ми финансов съветник?!
- Може и така да се каже — спокойно отвърна Стенър.
-Да разбирам ли, че въпросът е колко се нуждаете от информацията ми, а?
- Не, въпросът е колко се нуждаеш от остатъка от живота си. Искаш ли да влезеш в панделата заради една проклета кола?
Болинджър нервно облиза устните си.
-Колко дълго ще продължи това? — попита той.
-Колкото е необходимо. Може да мине година, преди да успеем да подготвим делото.
- Година! Цяла година в тази шибана дупка?!
-За Бога, защо просто не го оставим и не си вършим другата работа? — обади се Флеърти.
Болинджър обърна поглед към него. Кой, по дяволите, пък е тоя? После отново погледна Стенър и се ухили.
- И никакво сладкишче за цяла година?
- Сладкишче?
- Е, сещаш се...чук-чук. Поне това заслужавам.
Флеърти внезапно избухна. Скочи, избута Стенър и се наведе над Болинджър.
- Не заслужаваш нищо — кресна Флеърти.
После придърпа един стол, седна пред Болинджър и почти завря лицето си в неговото.
- Знам всички номера, Боби. Знаеш ли защо? Защото съм бил там. Знам точно какво си мислиш в момента. Знам какво ще кажеш още преди да си го казал. Разбираш ли ме?
Очите на Болинджър се разшириха.
- Майорът се опитва да те третира като нормално човешко същество, а какво получаваме в замяна? Евтини номерца. Размотаваш ни вече два дни. Е, писна ми вече. Забрави за шибаната корвета и за стоте бона, ясно ли е? Успява ли дебелата ти глава да схване за какво става въпрос?
- Аз съм си осигурил...
- Ти си си осигурил доживотна присъда, това си си осигурил. Ето какво ще стане сега. Ти ще ни кажеш всичко. Имена, дати, адреси, случки и така нататък. Опитай се да ни преметнеш и ще се почувстваш доста зле. Ако излъжеш за каквото и да е, губиш всякакви шансове.
Болинджър погледна към Стенър, но той мълчеше.
- И когато те вкараме в съда, ще изпееш всичко като добре вьзпитано момченце, ясно?
- По дяволите, сключихме сдел...
- Не сме сключили нищо. Знаеш ли какво ще направим, ако не ни съдействаш? Ще свалим всички обвинения и ще те пуснем на свобода, като преди това обаче подшушнем тук-там, че си бил доста приказлив. И знаеш ли какво? Няма да си минал и десет метра, преди да те пречукат.
Стенър се отпусна на един стол и погледна Флеърти с изумление. Знаеше, че ирландецът е дете на улицата, но никога не го беше виждал в действие.
- Значи сега почваме със сериозния разговор и никакви глупости повече. Какво ще кажеш, Боби? Да включвам ли касетофона, или предпочиташ да се сбогуваш със слънчевите дни?
Болинджър погледна умолително Стенър.
- Прав е — спокойно отвърна Стенър.
- Хайде, да чуем историята ти — продължи Флеърти. — Веднага.
Болинджър нервно премести поглед от единия към другия, после каза:
- Аз бях куриерът.
- За кого?
- За Шаулдърс.
- И кого?
Болинджър за миг се поколеба, сетне промълви:
- Розник.
- Вик Розник? От градския съвет? — попита изумено Стенър.
- Колко души на име Розник познаваш?
- Как доставяше пратката?