Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)

Като свивам зад ъгъла обаче, усмивката ми доста бързо се изпарява и след няколко крачки се отпускам тежко на някаква пейка. Колкото и да не ми се иска да е така, но, да си призная, чувствам се унижена. Цялата тази работа, естествено, е безумно комична. Искам да кажа това, дето Том Уебстър си мисли, че съм влюбена в НЕГО. Ама така ми се пада, като се държа прекалено любезно с родителите му и се преструвам, че ме интересуват скапаните му кухненски шкафове и плочки. Следващия път, когато ми заговорят за него, ще се прозея с досада или просто ще си тръгна. Или пък ще почна да им разправям за моето гадже, ха-ха. Това ще им запуши устата на всички, нали така? Пък всъщност, на кого му пука какво си мислят за мен?

Добре де, знам, знам. Знам, че изобщо не трябва да ми пука какво си мислят Том Уебстър и мацката му. Ама въпреки това… да си призная, малко ми е терсене. Защо, по дяволите, АЗ си нямам гадже? В момента дори няма никой, по когото да си падам. Последната ми сериозна връзка беше с Робърт Хейман, а с него се разделихме преди цели три месеца. А на всичкото отгоре него дори не съм го и харесвала особено много. Викаше ми „миличко“, а когато ходехме заедно на кино, имаше навика да се майтапи с мен, като ми закрива очите с ръце при някои по-така сцени. И въпреки че на няколко пъти му казах да престане, той пак продължи да го прави. Направо ОТКАЧАХ. Дори сега, като си го спомня, усещам как се напрягам и цялата настръхвам от яд.