Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
На всичкото отгоре не мога и да разговарям с клиентките. Гледат през теб, сякаш продавачката не е живо човешко същество. Никой не ми зададе нито един интересен въпрос, например: „Тази блуза отива ли си с обувките ми?“ или „Къде мога да намеря наистина готина черна пола за не повече от шестдесет лири?“ С ОГРОМНО удоволствие бих отговаряла на подобни въпроси. Ама не, питат ме само: „Къде е тоалетната?“ или „Къде има банков автомат?“ За цялата сутрин не съм установила ни едно-едничко свястно взаимоотношение с клиентка!
О, Боже, пълна депресия! Едничката надежда, която ме крепи, е рафтът в дъното на бутика, където са струпани последните бройки от една или друга серия, чиито цени са намалени. Краката ми сами ме носят към него и не мога да откъсна поглед от чифт дънки със зеброва шарка, чиято цена е намалена от сто и осемдесет на деветдесет лири. Много добре ги помня тези дънки още от времето, когато бяха на централния рафт. Дори съм ги пробвала веднъж. И ето че сега най-неочаквано пак ги виждам — намалени! Ама наистина не мога да откъсна поглед от тях! Дори са дванадесети номер. Моята мярка!
Добре де, знам, че идеята е да не харча пари — ама пък такъв късмет се пада веднъж на сто години, нали така? Това са най-страхотните дънки, които съм виждала през живота си. Пък и деветдесет лири са НИЩО за чифт наистина добри дънки. В „Гучи“ ще ви изръсят минимум с петстотин. О, Боже, искам ги! ИСКАМ ГИ!
Точно се замотавам за пореден път в дъното на бутика, за да им се полюбувам с въжделение, когато Даниел притичва към мен и аз се стряскам виновно. Но тя само ми казва:
— Готова ли си вече да минеш към пробните? Сара ше ти покаже кое как е.
Край на сгъването! Слава Тебе, Господи!
За мое огромно облекчение нещата в този сектор на бутика изглеждат далеч по-забавни. „Али Смит“ разполагат с просторна и наистина много приятна пробна зала с уютни индивидуални кабинки, а моята работа е да стоя на входа и да следя колко дрехи клиентът внася и колко изнася от пробната. Наистина е страшно интересно да гледаш какво си избират хората за пробване. Една мацка изпробва и си взе КУПИЩА тоалети, като все повтаряше как приятелят й казал да му отпусне края за рождения си ден и че той щял да плати всичко.
Хм. Е, върви им на някои. Както и да е, аз пък поне печеля пари. Сега е единадесет и половина, Което значи, че вече съм спечелила… 14.40 лири. Ами всъщност… не е зле, нали така? За тия пари може да се купи нелош грим.
Само че аз няма да ги харча за грим. В никакъв случай. Мисълта ми е, че не съм се хванала на работа тук, за да си пилея парите за подобни глупости, нали така? Твърдо съм решила от днес нататък да пазарувам разумно. Ще си купя зебровите дънки — защото такъв късмет се пада веднъж на сто години и би било престъпление човек да не се възползва от него, — а всички останали пари ще си ги сложа в специална банкова сметка, за да мога в най-скоро време да си разчистя дълговете. Господи, направо УМИРАМ да си ги сложа! В 14.30 ч., когато започва обедната ми почивка, ще ги взема от рафта с намалени стоки и ще си ги сложа в стаичката на персонала — само за да съм сигурна, че ми стават, а после…
Изведнъж замръзвам със зяпнала уста. Какво става тук?
Чакай, чакай малко сега! Какво носи онова момиче там? Моите зеброви дънки! И приближава към пробните кабинки! О, Боже!! Тя иска да ги пробва. Но те са МОИ!
— Здравейте — поздравява момичето усмихнато, приближавайки към мен.
— Здравейте — отвръщам, като се опитвам да запазя самообладание. — Ъъъ… колко дрехи внасяте?
— Четири — показва ми закачалките в ръцете си момичето. На стената зад мен има четири стилни кукички, номерирани с „1“, „2“, „3“ и „4“. На тях висят изящни плочки със съответната цифра, които раздаваме на влизащите в кабинките клиентки. И ето че сега момичето стои пред мен и чака да му дам плочка с цифрата „4“, за да влезе в пробната. Да, ама аз не мога да го направя.
Не мога — буквално физически не мога — да я пусна да влезе да пробва МОИТЕ дънки.
— Всъщност — чувам се да казвам, — позволено е да се внасят само по три дрехи.
— Така ли? — възкликва изненадано момичето. — Но тук… — посочва кукичките с плочки.
— Да, знам — отговарям хладнокръвно. — Току-що промениха правилата. Съжалявам — казвам с възможно най-неотзивчива усмивка.
Това, което правя, май си е чиста злоупотреба с властта. Не позволявам на хората да пробват дрехи! Та аз мога да им съсипя живота!
— О, добре — отвръща момичето. — Ами тогава ще оставя при вас.
— Това тук — казвам припряно и сграбчвам зебровите дънки.
— Не, не това — отвръща момичето. — Мисля че…
— Задържаме дрехата, която е най-отгоре — заявявам хладнокръвно и отново пускам неотзивчивата усмивка. — Съжалявам.