Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Много се извинявам, имаше още един спешен случай. Само исках да ви уверя, че сте следващата по ред.
- Благодаря, - чу се да казва Лейла.
Жената се приближи и сложи ръка върху рамото на Лейла.
- Как се чувствате? - Добротата я накара да примигне бързо.
- Страхувам се, че ще ми трябва нова... - Тя посочи към бедрата си. Сестрата кимна и стисна леко рамото ѝ, след което отиде до шкафовете и извади квадратна кутия с цвят на праскова.
- Тук има още. Искате ли да ви заведа до банята?
- Да, моля…
- Чакайте, не се изправяйте на крака още. Изчакайте да ви донеса по-подходяща наметка. Лейла погледна надолу към ръцете си, към сплетените си пръсти, които просто не можеха да застанат мирно.
- Благодаря.
- Заповядайте. - Увиха я с нещо меко. - Добре, нека да ви изправим. Като се плъзна от кушетката, тя залитна леко, а сестрата бе точно там, хвана я за лакътя, помагайки ѝ да застане стабилно. - Ще ходим бавно.
Така и направиха. В коридора сестрите се втурваха от една стая в друга, хората идваха и си тръгваха, а останалата част от персонала тичаше в различни посоки... и Лейла не можеше да си представи, че когато и да било се е движела с тяхната бързина. Като заобиколиха бъркотията, заедно с милата ѝ придружителка се движеха близо до стената, за да избегнат шанса да бъдат премазани, въпреки че останалите бяха наистина много мили. Сякаш всички знаеха колко страдаше.
- Ще вляза с вас, - каза сестрата, когато стигнаха до тоалетните. - Кръвното ви е много ниско и се притеснявам, че може да паднете, става ли?
След като Лейла кимна, те влязоха и заключиха вратата. Сестрата ѝ свали одеялото и тя махна хартията с неудобство. Сядайки, тя…
- О, Скрайб Върджин.
- Шш, няма нищо, всичко е наред, - сестрата се наведе и ѝ подаде чистата превръзка. - Сега ще се погрижим за това. Всичко е наред... ето, не, аз ще взема това. Ще трябва да го изпратим в лабораторията. Може да го използват, за да разберат защо това се случва, а тази информация ще ви е от полза, ако решите да опитате отново. - Да опита отново. Сякаш загубата вече бе факт. Сестрата си сложи ръкавици и извади найлонова торба. Погрижиха се за всичко дискретно и бързо, и Лейла видя как името, което им беше казала, бе изписано с черен маркер върху торбата.
- О, миличка, всичко е наред. - Сестрата свали ръкавиците си, измъкна хартиена кърпичка от кутията, закачена на стената, и коленичи. Като хвана брадичката на Лейла в нежната си ръка, внимателно избърса сълзите, стичащи се по бузите ѝ. - Знам през какво преминавате. Аз също изгубих дете, - съчувствие се изписа на красивото лице на сестрата. - Сигурна ли сте, че не можем да се обадим на хелрена ви? - Лейла само поклати глава. - Е, кажете ми, ако си промените решението. Знам, че е трудно да го виждате разстроен и притеснен, но не мислите ли, че той ще иска да бъде с вас?
О, как щеше да каже на Куин? Той изглеждаше толкова сигурен, сякаш бе погледнал в бъдещето и се бе взрял в очите на детето им. Това щеше да е огромен шок.