Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Както и да е – умният боец никога не подценява врага, особено когато някой от събратята му е ранен. Трябваше да откарат Зи на безопасно място и ако това означаваше да се издигнат във въздуха, така да бъде.
Двамата с Рейдж влязоха в хангара и включиха фенерчетата. Самолетът си стоеше точно там, където го бяха оставили, като завареното грозно дете на много по-красив транспортен самолет, отдавна отлетял от сцената. Куин се доближи и откри, че витлото се върти и макар крилата да бяха покрити с прах, можеха да издържат тежестта му. Фактът, че люка се отвори със скърцане, не беше много добра новина.
- Пфу, - измърмори Рейдж и се отдръпна, - вони все едно някой е умрял вътре.
Сигурно вонеше ужасно, щом брата успя да разграничи миризмата от останалата смрад в хангара. Може би идеята все пак не беше брилянтна. Преди Куин да изрази съмненията си, Рейдж се сви на геврек и се промъкна през овалния отвор.
- По дяволите, ключове. Има ключове, можеш ли да повярваш?
- Ами гориво? – избоботи Куин и продължи да размахва фенерчето си наоколо, без да забележи нищо друго освен адски мръсния под.
- Мисля, че ще искаш да се отдръпнеш, синко, - извика Рейдж от кабината. – Ще се опитам да запаля старата дама.
Куин се отдалечи, но размисли. Ако самолетът щеше да избухне в пламъци, едва ли три метра щяха да са от голямо значение. Последва мощна експлозия, излезе плътен облак дим, и двигателя прозвуча, сякаш страдаше от механична форма на магарешка кашлица. Но постепенно заработи плавно. И колкото по-дълго работеше, толкова по-равномерно звучеше.
- Да се разкараме оттук, преди да се задушим, - Куин изкрещя.
Като по команда Рейдж като че ли улучи ръчката за стартиране, защото самолета тръгна напред с такова стържене, сякаш всеки болт и гайка в тялото му щяха да изхвърчат. И как точно това чудо щеше да се вдигне във въздуха?
Куин изтича напред до двойната врата. Хвана едното крило и започна да дърпа с все сила, докато вратата не се отвори под шума от скъсани ключалки и катинари, които се разхвърчаха наоколо. Надяваше се самолетът да не се разпадне по същия начин на парчета. Навън под лунната светлина, Джон и Блей стояха с безценни физиономии, щом видяха в какво се състоеше плана за бягство - а той знаеше откъде идват. Рейдж наби спирачки и отново извика:
- Да го натоварим.
Настъпи тишина. Единствено самолета зад него пъшкаше с тежки хрипове.
- Няма да пилотираш това чудо, - Куин си говореше сам.
Рейдж се намръщи и извърна поглед в негова посока.
- Моля?
- Твърде ценен си. Ако тая купчина скрап падне, не може да си позволим да изгубим двама братя. Няма да стане. Аз мога да се пожертвам, но не и ти.
Рейдж отвори уста, готов да възрази. Ала после се отказа и на красивото му лице се появи странно изражение.
- Прав е, - каза тъжно Зи. – Не мога да те поставя в опасност, Холивуд.
- Зарежи това, по всяко време мога да се дематериализирам извън кабината…
- И си мислиш, че ще може да го направиш, когато падаме надолу като свредло? Глупости.
Откъм дърветата някой откри огън по тях, куршумите попаднаха в снега и проглушиха ушите на всички. Братята скочиха. Куин се шмугна в самолета, настани се на пилотското място и започна да разглежда ръчките, за да придобие някаква представа… мамка му, имаше прекалено много бутони. Единственото му спасение дойде от факта, че гледаше много филми и знаеше, че лоста с топката отгоре беше за горивото, а онзи, който приличаше на папийонка, служеше за издигане и за приземяване. Чуваха се нови изстрели.
- Мамка му, - измърмори той и остана свит възможно най-дълго.
Последваха нови изстрели – Джон и Блей отвръщаха на огъня. Куин се поизправи малко и огледа редицата инструменти. Предположи, че онзи с изрисуваната колонка за гориво е този, който търсеше. Стрелката сочеше, че е пълен на една четвърт. И най-вероятно горивото бе едва наполовина в течно състояние. Идеята беше наистина много лоша.
- Донесете го тук, - изкрещя Куин, докато преценяше празното място отляво.
Рейдж се зае, мятайки Зейдист в самолета с цялата нежност на докер. Братът се стовари на смачкана купчина, ала поне псуваше – което означаваше, че е достатъчно на себе си, за да усеща болка. Куин дори не изчака да затворят вратата. Отпусна спирачката, натисна ръчката за ускорение и се помоли дано да не се забие в снега.
Половината от предното стъкло се строши пред него, куршума, причинил щетите, рикошира в кабината и благодарение на свистенето, дошло от седалката до него, Куин разбра, че се е забил в облегалката. По-добре там, отколкото в ръката му или в главата. Единствената добра новина бе, че самолетът изглеждаше готов да се махне оттам, и ръждясалия двигател се опитваше да завърти перката достатъчно, за да се издигнат към единствения безопасен път за бягство. Отвън пейзажа започна да се вижда на дълги размазани ивици и той си избра за „писта” пространството межди две редици дървета.