Ридание

      Звучеше съвсем невинно, дори романтично. Елф да стреля ми се струваше като... като да ти прималее от любов. Чудех се какво ще заваря, когато стигна до болницата. Прилоша ми дори от самата мисъл и се размърдах неловко на седалката.

      –  Все още ми е трудно да го повярвам. Всичко е така объркано, не знам какво да правя. Все едно компютърът в мен е забил и имам нужда от рестартиране.

      –  Има и още – „успокои” ме Джеймс. – Направих някои проучвания за академията „Торнкинг–Аш”, помниш я, нали?

      –  А–ха... Продължават да се обаждат и настояват да им изпратя документите си за кандидатстване.

      –  И аз получих писмо от тях. – Джеймс намали при знака за болницата и зави по отбивката, водеща натам. Дори през плътната зелена завеса от гъстите корони на дърветата пурпурно–черните облаци още се виждаха над главите ни. Колите на паркинга пред болницата проблясваха през редиците дървета; стомахът ми се сви при мисълта за баба вътре. – Очевидно са училище за всякакви уроди, пардон, откачалки.

      –  Мислех, че са консерватория, някое от онези, по-автономните училища, спонсорирани от обществени фондове...

      Да, и аз така си мислех. Но се разтърсих за хора, завършили тази консерватория, и всички ми се сториха малко особени. После звъннах на някои от тях и те наистина се оказаха доста странни. Очевидно музикалният талант като този, който притежаваме с теб, се свързва много тясно с това да си смахнат. Каквито всъщност сме и ние.

      –  Дали?

      Джеймс успя да намери свободно място сред морето от паркирани коли; всички изглеждаха сребристи, защото отразяваха искрящото пурпурно–черно небе над нас.

      – Най–накрая попаднах и на онзи, който те уговаряше да кандидатстваш при тях, Грегъри Норманди – той е главният там, знаеше ли? Както и да е. Притиснах го в ъгъла. Той ми каза, че парапсихичните ми способности са свързани с музикалните ми умения и че добрите музиканти често имат т.нар. „дарби”. Това, което с теб наричаме „психаршина”. Твърдеше, че е способен да разбере дали някой музикант е откачалка – т.е. притежава някаква такава „дарба” – само като го чуе как свири.

      –  Стига бе!

      –  О, да. Знаеше, че съм медиум. Люк бил нещо друго – не си спомням как точно го нарече. Нещо свързано с астрални работи. А за теб каза, че направо оглавяваш класацията.

      Почувствах се странно поласкана.

      –  Мисля, че именно затова Те са те погнали, Ди. Не те, хората от консерваторията. Те – онези с главното „Т”. Няма начин да е просто невинно съвпадение, че ти се оказа най-голямата откачалка с някакви суперсили в района и че именно в този момент Те започнаха да те преследват. – Червеникавокафявите му вежди се повдигнаха многозначително. – Може би Те също могат да чуват „дарбата” ти, когато свириш. Не започна ли всичко това от конкурса?