Ридание

      –  Той ти го е дал, нали? – Сара прекъсна скучаенето ми. Беше се навела от другата страна на щанда и разкриваше много по-голяма част от бюста си, отколкото някога ми се е искало да видя. Въпреки че носеше същата проста фирмена престилка с образа на пингвина Дейв, беше успяла да намери тениска, с която изглеждаше, сякаш наистина е облечена само с тази престилка.

      Погледнах я бегло.

      –  Да...

      –  Видях ви онзи ден, когато седяхте навън до колата му. Наистина е сладък.

      –  Да...

      Сара се приведе към мен заговорнически.

      –  И по-голям. В горните класове е, нали?

      –  Да...

      Почеса се с пръст по ухото си и надзърна през прозореца, като че ли искаше да види какво гледам аз.

      –  Знам, че го казах и преди, но наистина не разбирам как някоя като теб си намира гадже като него. Не се обиждай. Сериозно, не се сърди.

      По–рано в сериала „Животът на Диърдри”: в последния епизод Сара се подигра с чувствата на Диърдри и тъй като социалният живот на главната ни героиня доскоро беше напълно парализиран, тя не се защити.

      Тази седмица в „Животът на Диърдри”: Диърдри отвръща на удара.

      Погледнах я с невинно изражение.

      –  Струва ми се, че по-големите момчета си падат по по-загадъчното излъчване. Не мислиш ли?

      Сара проследи погледа ми, който беше забит в гигантската цепка между гърдите й.

      –  Ами... не съм забелязала. Настина ли?

      –  Да – казах твърдо аз и продължих да кова желязото, докато беше горещо. – Нали знаеш, по-малките се хващат за всичко, което им се предложи. Не подбират много. По–големите търсят повече дълбочина, искат предизвикателства. – Усмихнах се леко и нанесох последния удар. – Ето защо не излизам с никое от момчетата в училище. – Не можех да повярвам, че водя такъв разговор с нея – все едно сме приятелки. Чудех се дали така правят другите момичета, онези, които киснат пред шкафчетата си в коридора и клюкарстват за гаджетата си и за музиката, която харесват. Може би всички само се преструват, че са големи дружки, а всъщност не знаят нищо една за друга.

      Сара беше опулила очи.

      –  Затова ли не излизаш с момчета? А аз си мислех, че си някаква откачалка.

      По скалата от едно до десет за липса на какъвто и да било такт, Сара удари единайсет. Направо се чудех как съм могла да се притеснявам и страхувам от нея преди. Свих рамене.

      –  Затова и мнозина казват, че не ме познават. Проблемът си е техен, те губят.

      Бих платила милион долара за изумения поглед, който ми хвърли Сара. Чувството на задоволство, което се разля по вените ми и изпълни цялото ми тяло, струваше още милион отгоре.