Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Откъснаха се от земята като ескадри и полетяха.
Зири не погледна към прозореца ѝ.
37.
САМОУБИЙСТВО
Не беше самоубийство.
Ескадрите не поеха на юг, когато преминаха портала. Петдесет и шестимата не литнаха към Хинтермост в помощ на създанията, които надзъртаха през балдахина на гората, за да видят защо слънцето толкова се бави и какво още ще им поднесе небето. И наистина, какво биха могли да направят петдесет и шестима срещу безчет? Тиаго нямаше склонност към самоубийство. Подобна атака би била безсмислено усилие, напразна загуба на жива сила.
Бунтовниците не видяха тичащите и падащи от отчаяние химери. Бегълците обаче продължаваха да тичат, да се повалят и пак да напредват, притиснали бебетата и подкрепящи по-възрастните за лактите. Бунтовниците не станаха свидетели на страданията на себеподобните си. Не ги видяха как измират със стотици, притиснати от горящия лес, все по-оредяващи с наближаването на спасението. Бунтовниците не загинаха в битка, докато ги защитават, защото изобщо не бяха там.
Вилнееха в Империята и на свой ред сееха мъка и страдания.
"Сега имаме двойно предимство – беше им казал на изпроводяк Тиаго. – От една страна, защото не знаят къде сме, нито имат представа кои сме или какво сме. Ние сме призраци. И второ – сега сме крилати призраци. Благодарение на новия ни възкресител сега се придвижваме много по свободно, при това на много по-големи разстояния. Едва ли ще очакват да ги нападнем на тяхна територия. – След тези думи направи пауза. Щом заговори отново, в гласа му прозвучала оная перверзна нежност, която само той притежаваше. – Ангелите също имат домове. Ангелите имат деца и съпруги."
А сега щяха да им останат по-малко.
Само един от командирите не се подчини на неговите заповеди: Болейрос. Якият бик кентавър не би обърнал гръб на собствения си народ. Щом отрядите се разделиха, за да поемат към отредените им територии, той изправи войниците си пред избор, но те с гордост го последваха. Мечокът Иксандер, грифонът Минас, Вия и Азей – и двамата от племето харткайнд, какъвто навремето бе и Войнолюбеца; и Зири. Полетяха на юг, крилата им разпениха облаците, а те оставиха много километри след себе си. Колкото и бързо да прекосяваха земята, която навремето защитаваха, тя оставаше все така огромна и непребродима. Прекараха в полет цял ден, когато най-накрая видяха в далечината бастионите на Хинтермост.
Само шестима воини срещу стихията на вражеските криле – това вече беше самоубийство и можеше да завърши по един-единствен начин.
Те го знаеха и въпреки това летяха право към него с обхванати от огън сърца и кипнала кръв; тази орис ги караше да се чувстват несравнимо поживи от своите другари, които поеха по другия път с очакването да оцелеят.
– Е – подканващо се обърна Хазаел към Акива, докато чакаха заповед да полетят. Този ден бяха под командването на Ормерод; обединените патрулни отряди трябваше да следват Доминиона, който вече беше заминал. – Какво ще правим сега, братко? Как мислиш, ще има ли много птици днес?
Птици?!
Акива се извърна към него. Досега не бяха отваряли дума за химерите в дерето. "Сигурно е било птица", рекоха тогава, преструвайки се, че не виждат скупчените точно пред очите им бегълци.
– Според мен едва ли ще са много – отвърна Акива.
– Едва ли, и аз така мисля. – Хазаел сложи ръка върху рамото на Акива за момент. – Пък дори да срещнем, едва ли ще са много. – С тези думи се извърна. Лираз приближаваше към тях. Хазаел тръгна да я пресрещне, оставяйки Акива с мислите му.
"Едва ли ще са много." Акива се поободри, съвсем мъничко.
Когато заповедта за отлитане най-сетне пристигна, той остави своето отчаяние в лагера и взе със себе си единствено чувството за мисия. Не се заблуждаваше, че този ден ще бъде изпълнен с героични дела. Чакаше го ден на смърт и ужас, подобен на много други преди това, на твърде много дни преди това. Само един – а дали не бяха вече двама? – серафим отстъпник не би могъл да се надява да спаси живота на мнозина.
Но поне на няколко.
38.
НЕИЗБЕЖНО