Дарът на светулките
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-250-1
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Дарът на светулките». Краткое содержание книги:
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.
— Хей!
Рейчъл вдигна очи.
— Още съм ти ядосана — призна Лекси. — Но разбирам, че не си го направила нарочно.
Рейчъл преглътна.
— Съжалявам — повтори.
— Знам.
Рейчъл кимна.
— Какво ще кажеш на Джеръми?
— Истината. Че не си знаела.
— А на Дорис?
— Не съм решила още. Не съм й казала нищо. Не знам дали изобщо да й казвам.
Рейчъл въздъхна дълбоко и по лицето й се изписа нескрито облекчение.
— Това важи и за Родни — добави Лекси.
— А ние? Ще останем ли приятелки?
Лекси сви рамене.
— Налага се, след като ще ми бъдеш кума.
Рейчъл се просълзи.
— Наистина ли?
— Наистина — усмихна се Лекси.
14
В деня на сватбената церемония слънцето изгря над спокойните води на Атлантическия океан, превръщайки ги в искряща пелена. Лека мъгла се стелеше над пясъка, докато Дорис и Лекси приготвяха закуската за гостите в бунгалото. Това беше първата среща на Дорис с родителите на Джеръми и тя се спогаждаше особено добре с баща му; братята на Джеръми и съпругите им бяха шумни както винаги и прекараха цялата сутрин облакътени на парапета на верандата, дивейки се на кафявите пеликани, които сякаш яхаха морските костенурки отвъд прибоя.
Понеже Лекси настояваше гостите да са възможно най-малко, присъствието на братята на Джеръми беше изненада. Когато ги видя да слизат от самолета в Норфък предишния ден, той се почуди дали не са били поканени набързо в последния момент заради разрива с Алвин. Но не издаде учудването си, когато снахите му го запрегръщаха и му заразказваха една през друга как Лекси им се обадила лично и с какво нетърпение очакват да я опознаят.
Гостите бяха шестнайсет — семейството на Джеръми, Дорис, Рейчъл и Родни. Последният поканен заместваше Алвин. Часове по-късно, докато стоеше на брега и чакаше Лекси, Джеръми усети как кметът Джъркин го потупва по гърба.
— Знам, че се повтарям — каза той, — но за мен е истинска чест, че ми е отредена ролята на кум в тази възхитителна церемония.
Облечен в сини полиестерни панталони, жълта риза и карирано спортно сако, кметът представляваше неповторима гледка както винаги и Джеръми си каза, че сватбата нямаше да е същата без него. И без Джед.
Оказа се, че освен препаратор Джед е и пастор. Косата му беше старателно вчесана, носеше най-хубавия си костюм и за пръв път не се мръщеше на Джеръми.
Точно по вкуса на Лекси, церемонията беше и съкровена, и романтична. Майката и бащата на Джеръми бяха най-близо до младоженците. Братята и сестрите му стояха в полукръг около тях. Местен китарист изпълняваше тиха музика, а братята на Джеръми бяха украсили тясната пътека с миди и раковини. На фона на залязващото слънце дузина факли отразяваха златната небесна светлина. Просълзената Рейчъл стискаше цветния букет, сякаш се страхуваше да не го изпусне.
Лекси беше боса, както и Джеръми. Върху главата й имаше цветен венец. С щастлива усмивка Дорис крачеше до нея; Лекси не даде и дума да се издума друг да я доведе до олтара. Когато тя спря, баба й я целуна по бузата и застана до майката на Джеръми, която я улови под ръка.
Лекси сякаш се носеше по въздуха, докато вървеше към Джеръми. Държеше букет от диви цветя. Когато стигна до него, той усети, че косите й излъчват ухание на нежен парфюм. Обърнаха се към Джед, който отвори Библията и заговори.
Джеръми се смая от мекия мелодичен тембър на гласа му. Джед поздрави гостите и прочете няколко пасажа от Библията. Впил очи в тях и сбърчил сериозно гъстите си вежди, той им заговори за любов и всеотдайност, за доверие и честност и колко е важно Бог да присъства в живота им. Каза им, че животът невинаги ще е лесен, но ако запазят вярата си в Бог и един в друг, ще намерят начин да преодолеят всички изпитания. Говореше с изненадващо красноречие и като учител, отдавна спечелил уважението на учениците си, им помогна да изрекат обетите си.
Кметът Джъркин подаде златната халка на Джеръми и той я сложи на ръката на Лекси с разтреперани пръсти. Лекси му сложи неговата халка и Джед ги обяви за съпруг и съпруга. Джеръми я целуна нежно и я улови за ръката. Пред Бог и пред семейството си й обеща вечна любов и преданост с чувството, че изрича най-естествените думи.