Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Рейдж я притисна до гърдите си и се почувства като истински задник заради сексуалните си закачки, докато тя се занимаваше с въпроси на живот и смърт.
- Мога ли да помогна с нещо?
Тя се отдръпна лекичко и вдигна очи.
- Всъщност тази малка почивка ми вдъхна нови сили. Не можеше да се появиш в по-подходящ момент.
Мислите му се насочиха към онова, което се случваше в клиниката със Селена. По някаква причина то му тежеше, въпреки че не беше особено близък с Трез.
Добър мъж обаче. Кораво копеле с добро сърце.
- Е, кажи ми, ако има нещо, от което се нуждаеш. - Рейдж отново отметна косата й назад. - От каквото и да е, по всяко време.
Тя се повдигна на пръсти, а той се наведе и я целуна по устните веднъж, два, три пъти. Тя бе, дори повече от сърцето в гърдите му или братята, най-важното нещо в живота му. От мига, в който за първи път му бе проговорила, а той бе затворил очи и се бе олюлял при звука на гласа й, той се бе изгубил в нея.
Ако тя не беше северът в неговия компас? Той би бил по-зле от прокълнат.
- Обичам те - прошепна. - Сега и завинаги.
- Ще се опитам да се прибера призори, но не знам как ще се развият нещата.
- Върши си спокойно работата. Ще ме държиш в течение, когато имаш възможност.
- Винаги си така изпълнен с разбиране.
Сякаш знаеше, че за него беше истински ад да бъде далеч от нея през деня.
- Ти правиш същото за мен, моя малка Мери. А работата ти тук е много важна.
Тя наклони глава на една страна, големите й очи гледаха сериозно.
- Благодаря ти. Това... това е много мило от твоя страна.
- То е самата истина. - Рейдж отново я целуна. - Върви сега. Върни се при пациентката си.
Неговата Мери улови ръката му и я стисна.
- И аз те обичам.
Рейдж остана на мястото си, загледан след нея, докато тя прекоси моравата тичешком, извади ключа си и влезе вътре. Миг преди да изчезне в къщата, му помаха.
Вратата се затвори и той си я представи как заключва и пуска резетата, уверявайки се, че всички са в безопасност. Как работи, за да подобри живота на жените и децата вътре.
След миг извади мобилния си телефон и отново го провери. Нищо. Трез все още не му беше отговорил.
Това бе второто съобщение, което беше пуснал.
Той изруга и изпрати молекулите си към някогашната къща на Дариъс. Докато се носеше натам, образът на Трез, изхвръкнал от стаята за прегледи, го преследваше. Разяждаше го.
Мамка му, надяваше се Селена да е добре.
По някаква причина това беше жизненоважно за него.
19
КОР СЕДЕШЕ СРЕЩУ ЛЕЙЛА НА ДИВАНА, А СЪРЦЕТО МУ БИЕШЕ неравномерно. Тя беше избрала да се настани на стола в ъгъла, така че светлината от пламъците достигаше единствено до краката й. Той обаче можеше да си я представи цялата - всеки сантиметър от лицето, гърлото, тялото й му бяха така познати, както и собственото му тяло.
Въпросът, който му беше задала, увисна като физическо присъствие между тях.
- Е? - попита тя. - Дойде ли... времето?
Гласът й трепереше и Кор вдигна ръка, за да разтърка лицето си. За разлика от нея, той беше облян в светлина, а не искаше тя да може да го види. Ако и така беше притеснена, видът му нямаше да помогне.
- Кор.
- Не съм животно.
- Моля?
- Никога не бих те... взел в сегашното ти състояние. Това би било животинско.
Тя си пое дъх толкова дълбоко, че той го чу въпреки пращенето на пламъците. И не за първи път усети, че ненавижда положението, в което я беше поставил. Държеше я в ръцете си с онова, което беше открил, принуждаваше я да бъде тук с него, караше я да идва отново и отново, макар да беше очевидно, че сама никога не би избрала да го стори, и въпреки факта, че то я излагаше на опасност.
Също като него, Братството на черния кинжал не прощаваше на враговете си. А според Древните закони връзките с изменници се наказваха със смърт.
А това, че миналата есен той и копелетата му бяха простреляли Рот в гърлото, определено ги поставяше начело в списъка с изменниците.
- Девет месеца - каза тя.
- Какво?
- Откакто се срещаме.
Мислите му се върнаха към началото, когато тя му бе дала да пие от китката си под онова дърво. А после, когато бе свалил оръжията си и се бе качил в колата й. Беше я целунал...
- Възбуден ли си? - попита тя.
Кор потръпна, тялото му се раздвижи, сякаш надарено със собствена воля, и хълбоците му подскочиха, преди да успее да им попречи.
- Е? - прошепна тя.
- Наистина ли искаш да ти отговоря?
- Нали те попитах.
- Да.
Възцари се мълчание.
- Съгласяваш се, че те попитах?
Кор отпусна ръка и се загледа в сумрачния ъгъл, давайки й възможност да си спомни с кого точно говори.