Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 133
Перейти на страницу:

Дъждът барабанеше по покривите, лееше се като из ведро. Но вече не гърмеше, бурята се отдалечаваше.

Интерлюдия

Два дни по-късно

— Добре дошла, уважаема — кимна властно Белоун, кралят на Керак. — Добре дошла. Слуги! Кресло!

Сводът на залата беше украсен от орнамент с фреска, изобразяваща платноход сред морски вълни, тритони, хипокампи и същества, наподобяващи омари. Фреската на едната от стените представляваше карта на света. Карта, която, както отдавна вече беше забелязала Корал, беше абсолютно фантастична и нямаше много общо с реалното разположение на сушата и моретата, но бе красива и изящна.

Двама пажове донесоха и поставиха тежко резбовано кресло. Магьосницата седна и постави ръцете си на страничните облегалки така, че обсипаните ѝ с рубини гривни да се виждат добре и да привличат вниманието. Върху фризираните ѝ коси също имаше рубинена диадема, а върху дълбокото ѝ деколте — рубинено колие. Всичко това специално за аудиенцията при краля. Тя искаше да направи впечатление. И правеше. Крал Белоун не знаеше накъде да блещи очи, към рубините ли, или към деколтето.

За Белоун, син на Осмик, можеше да се каже, че е крал първо поколение. Баща му беше натрупал цяло състояние от морска търговия, а изглежда и нещичко от морско разбойничество. След като се беше разправил с конкуренцията и бе монополизирал каботажния превоз в района, Осмик се провъзгласи за крал. Актът на самозваната коронация, общо взето, само потвърди status quo, така че не доведе до никакви кръвопролития или протести. В процеса на по-раншните междуособни войни и сблъсъци Осмик беше изгладил граничните и правните конфликти със съседите, Верден и Цидарис. Стана ясно къде започва Керак, къде свършва и кой го владее. А щом го владее, значи е крал и тази титла му се полага. Естественият ход на нещата е тази титла и властта да се предават от баща на син, така че никой не се изненада, когато след смъртта на Осмик на неговия трон се възкачи синът му, Белоун. Наистина Осмик имаше други синове, още четирима, но всички се отрекоха от правото си върху короната, единият от тях, изглежда, даже доброволно. Така че Белоун властваше в Керак вече от двайсет години и съгласно семейните традиции получаваше печалба от корабостроенето, транспорта, риболова и пиратството.

И сега, на трона, върху пиедестал, със самурена шапка на главата, със скиптър в ръката, крал Белоун даваше аудиенция. Величествен като торен бръмбар върху кравешко изпражнение.

— Уважаема и мила за нас госпожо Лита Нейд — приветства я кралят. — Нашата любима магьосница Лита Нейд. Удостои ни отново с посещение в Керак. И вероятно отново за дълго?

— Морският въздух ми е полезен. — Корал предизвикателно преметна крак върху крак, демонстрирайки обувката си с модно токче. — С милостивото позволение на ваше кралско величество.

Кралят прекара поглед през седналите отстрани негови синове. И двамата израстваха като върлини, с нищо не напомняха за баща си — костелив, жилест, но с не особено впечатляващ ръст. Не си и приличаха. По-големият, Егмунд, беше чернокос като врана, а Ксандер, малко по-млад, беше блондин, почти албинос. И двамата гледаха Лита без симпатия. Явно се дразнеха от привилегията на магьосниците да седят в кресла в присъствие на кралете като равни на тях. Но тази привилегия беше разпространена повсеместно и не можеше да се игнорира от никой, който искаше да изглежда като цивилизован човек. А синовете на Белоун много искаха да изглеждат като такива.

— Милостивото позволение — изрече бавно Белоун — го даваме. Но при определени условия.

Корал вдигна ръка и демонстративно погледна ноктите си. Това беше знак колко я интересува изявлението на Белоун. Кралят не разбра знака. А дори и да го беше разбрал, умело скри това.

— До нашите уши достигна — изсъска гневно той, — че уважаемата госпожа Нейд оказва магическа помощ на жените, които не искат да имат деца. А на онези, които вече са бременни, помага да се избавят от плода. А ние тук, в Керак, смятаме подобни процедури за неморални.

— Това, че всяка жена има естествено право — отвърна сухо Корал, — не може да бъде неморално ipso facto[3].

— Жената — кралят изпъчи върху трона слабата си фигура — има право да очаква от мъжа само два подаръка: през лятото бременност, а през зимата пантофки от тънко лико. Както единият, така и другият подарък са предназначени, за да задържат жената в дома. Защото домът е най-подходящото място за жената, предписано ѝ от самата природа. Жената с надут корем и още с хванато за полата ѝ потомство не може да напусне дома си и няма да ѝ хрумнат всевъзможни глупости, което гарантира душевния мир на мъжа. А спокойният духом мъж е способен да се труди тежко за забогатяването и благополучието на своя владетел. На трудещия се неуморно с пот на челото, спокоен за семейното си огнище мъж също няма да му дойдат някакви глупави идеи. А когато някой внуши на жената, че тя може да ражда, когато си иска, а когато не иска, не е длъжна, а на всичкото отгоре ѝ подскаже начин и ѝ даде средство за това, тогава, уважаема, общественият ред започва да се разпада.

вернуться

3

По силата на самия факт (лат.). — Б. пр.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)