Третият близнак [bg]

— Вероятно цената му сега е двойно по-висока — добави тя.

— Но след това пак трябва да си купиш кола — прекъсна я Пати.

— Права си — съгласи се Джийни. — Е, сигурно мога да давам частни уроци, нищо, че е против правилата в „Джоунс Фолс“, и вероятно ще вземам по четиридесет долара на час от богати студенти, пропаднали на изпити в други университети. Сигурно ще ми се събират по триста долара на седмица. Необлагаеми, ако не ги декларирам. — Погледна сестра си в очите. — Ти можеш ли да отделиш нещо?

Пати отклони поглед:

— Не знам.

— Зип печели повече от мен.

— Ще ме убие, ако му го кажа, но сигурно ще можем да заделяме по седемдесет и пет — осемдесет на седмица — каза Пати след дълга пауза. — Ще гледам да го накарам да помоли за увеличение. Някак си му е неудобно, но знам, че го заслужава и шефът му го харесва.

Джийни се почувства по-бодра, въпреки че перспективата да прекарва уикендите си в преподаване на закъсали студенти изглеждаше мрачна.

— С четиристотин долара на седмица повече можем да намерим на мама самостоятелна стая с баня към нея.

— И тогава ще може да си я обзаведе с някои мебели от къщи.

— Нека поразпитаме тук-там и да видим дали някой не знае по-добро място.

— Добре — размисляйки, отвърна Пати. — Болестта на мама е наследствена, нали? Гледах нещо подобно по телевизията.

Джийни кимна.

— Има дефект на ген AD3, който е свързан с ранното развитие на болестта на алцхаймер.

Намираше се в хромозома 14q24.3, спомни си Джийни, но това нямаше да говори нищо на Пати.

— Означава ли, че и двете ще свършим като мама?

— Вероятността за такова нещо е доста голяма.

Известно време мълчаха. Мисълта да си изгубиш ума бе твърде мрачна тема за разговор.

— Радвам се, че родих децата на млади години — каза най-сетне Пати. — Докато това стане с мен, те ще са достатъчно пораснали, за да се грижат сами за себе си.

Джийни усети намека. Както и мама, Пати смяташе, че има нещо нередно в това да си на двайсет и девет години и да нямаш деца.

— Фактът, че са открили гена, също дава повод за надежда — каза тя. — Докато стигнем мамината възраст, те вече може би ще могат да ни инжектират променена версия на собствената ни ДНК, в която дефектния ген го няма.

— Споменаха за това по телевизията. Технология на рекомбинираната ДНК, така ли се казваше?

Джийни се усмихна широко:

— Точно така.

— Видя ли, че не съм толкова глупава?

— Никога не съм те мислела за глупава.

Пати продължи:

— Въпросът е, че нашата ДНК ни прави такива, каквито сме. Така че ако променят състава на ДНК-то ми, от мен няма ли да излезе друга личност?