Третият близнак [bg]

Димът внезапно се разреди, когато се изкачи в просторното фоайе на приземния етаж. Видя входа към сградата, чиито врати бяха отворени. Отвън имаше човек от охраната, който й махна и извика:

— Насам!

Давейки се в кашлица, тя се заклатушка през фоайето и излезе навън, с благодарност поемайки чистия въздух.

Две-три минути стоя превита, вдишвайки дълбоко, като се мъчеше да изчисти пушека от дробовете си. Накрая, когато дишането й се нормализира, до ушите й долетя воят от сирената на пожарната. Огледа се за Лайза, но не я видя.

Да не е останала долу? Все още треперейки, Джийни заоглежда лицата в тълпата. По-голямата част от студентките бяха повече или по-малко голи и се бе създала странно интимна атмосфера. Тия, които бяха успели да спасят багажа си, даваха дрехите си на онези, които нямаха това щастие. Голите момичета бяха благодарни и на мръсна и потна тениска. Някои бяха само с увити около телата им хавлии.

Лайза я нямаше. С нарастваща тревога Джийни се върна при охраната на входа.

— Струва ми се, че приятелката ми е все още вътре — каза тя, усещайки как гласът й започва да трепери от страх.

— Вътре не влизам — отвърна оня веднага.

— Какъв храбрец! — сопна му се Джийни.

Не знаеше какво точно иска да направи той, но пък и не бе очаквала да стои напълно бездеен.

На лицето му бе изписано съжаление.

— Това е тяхна работа — посочи мъжът към пожарната, завила вече към сградата.

Джийни започна да се страхува за живота на Лайза, но не знаеше какво да стори. Отправи нетърпелив поглед към пожарникарите, които слизаха от колата и в движение си слагаха противогазите. Стори й се, че се движат съвсем бавно и й се прииска да им викне: „По-бързо! По-бързо!“ Пристигна още една пожарна, а след нея бял полицейски автомобил със сребърносинята лента на балтиморското полицейско управление.

Докато пожарникарите разпъваха маркучите, един офицер се приближи до човека от охраната и попита:

— Къде според вас е започнало?

— В дамската съблекалня — отвърна му онзи.

— А къде точно се намира това?

— В сутерена, откъм задната страна.

— А колко изхода има от този сутерен?

— Само един — стълбището, което излиза в това фоайе.

Един човек от поддръжката, застанал наблизо, възрази:

— Откъм машинната зала на басейна има стълба, която излиза до люк откъм задната страна.

Джийни се обади:

— Приятелката ми май все още е вътре.

— На колко години е?

— Двайсет и четири, ниска, руса.